Дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения

x


Историйка за смисъла на тоя живот.

Вече две години заедно чакаме да вземем хлапетата от детска градина. Аз прибирам дъщеря си, той – правнучката. Даже не си спомням кога вежливите кимания преляха в кратки разговори, кога казаното напука кофража на клишетата и започна да пропуска струйки смисъл.

Преди около седмица пред градината дойде жена му. Леко притеснен я попитах наред ли е всичко. Тя ми отговори, че мъжът й трябвало да пренощува в болница заради някакви изследвания и всичко било наред, освен целувката. Не задълбах, но незададеният въпрос се закова на дъската „to do“.

Вчера се срещаме пред градината, заговаряме се и аз махам намордника на елементарното, клюкарско любопитство. Питам го за целувката. Отговорът му продължи поне 10 минути, последните няколко от които ченето ми се хлопаше в коленете.

– Още като бях малък, дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения:

Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее семейството на закуска.

„Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа, но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж, ще се случва пак и пак, и ще става все по-често и все по-трудно да я догониш. Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш.

Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство. Ще я целунеш.

После ще й направиш комплимент. Дори да е: „Ох, колко ти отива точно това черно под ноктите!“ и едва тогава ще отидеш при семейството.

После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости, докато им светнат очите. Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето. Ще ги накараш да се засмеят.

И едва тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, дори някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата – усмихнати. И така ще останат в спомените ти.“

(Това е приблизително цитиран разказ за съветите от дядото на прадядото!)

И аз го правя. Целувам я, хваля я. И децата започнаха да го правят. С техните жени, мъже, деца. Но най-хубавото от всичко са четири поколения, говорещи глупости на масата сутрин. Всяка от тези закуски е по-смислена от половината ми живот.

На този човек даже не му знам името. Не знам къде живее, откъде е, как е прекарал последните осемдесет години, с какво се е занимавал, с какво се занимава днес. Прадядо е на Емма. И има жена, която след повече от половин век семеен живот усеща липсата на целувката сутрин.

Но и само това ми стига небето да е с две октави по-синьо. Да искам да прегърна целия свят. И да го поканя на закуска.

Автор: Димитър Георгиев 

Текстът е публикуван с разрешение на автора.

Снимка: Alejandra Quiroz – Unsplash

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Сникърси от STELLA MCCARTNEY

Сникърси от STELLA MCCARTNEY

Препоръки от седмицата

Суичер от ISABEL MARANT

Суичер от ISABEL MARANT

Препоръки от седмицата

Къс панталон от CHLOÉ

Къс панталон от CHLOÉ

Препоръки от седмицата

Дънки до глезена от KHAITE

Дънки до глезена от KHAITE

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Здравей, нова седмица!

Ако сте пропуснали
Най-четени

ВЗЕМИ 15% ОТСТЪПКА

ЗА FASHION INSIDE SHOP

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН И ПОЛУЧИ 15% ОТСТЪПКА ПРИ СЛЕДВАЩАТА ТИ ПОРЪЧКА!

АБОНИРАЙ МЕ