Дай на една жена грешните обувки…
И тя пак ще завладее света.
Така де, кой реши, че една жена може да завладее света само ако е обута в правилните обувки?! Мерилин Монро? Бет Мидлър? Някой анонимен познавач на женската природа?
И какво, ако дадеш на една жена грешните обувки? Може би мислиш, че тя няма да ги нахлузи и упорито да крачи с уверено вдигната глава към следващото препятствие, което ще преодолее с болка, но и с най-самодоволната усмивка? Защото тя ще направи тъкмо това.
Една жена ще се примири с вероятно няколко мазола и леко кървящи стъпала, малко подигравки и завидно количество опак позитивизъм от типа на: „Браво за усилията, които полагаш, но няма да стигнеш далеч с тези обувки“. А ти какво си представяш – че животът все ти поднася обувки по мярка? И че жената ще бъде успешна само с идеалните стъклени пантофки? Не. И с грешните обувки тя ще пребъде, ще преодолява, ще завладява, ще преоткрива, ще прощава, ще продължава. И с грешния мъж, и с грешната работа, и с грешните приятели – същото. Мислиш си може би, че жената е склонна да се отказва, когато е трудно. Когато й пречат обувките, обстоятелствата, вярата в себе си. Грешиш.
Това ли е имала предвид и Мерилин? И Бет също? Дай на една жена правилната възможност и тя ще завладее света. Протегни й и ръка – и тя ще завладее света. Покажи й и накъде да върви – и тя ще тръгне. А какво ще стане, ако не й покажеш отворената врата? Мислиш ли, че една жена не може влезе през прозореца или комина, или балкона? Мислиш ли, че не може сама да си протегне ръка, сама да си направи пътека? Защо пък да са й нужни правилните обувки?! И грешните вършат работа. И нищото също. Защото жената е създател. В тъмното ще си запали свещ, в блатото ще се научи на търпение, а с грешните обувки ще измине колкото път е нужно, защото знае, че ще я заведат на далеч по-добро място.
Това любовно писмо е до мен
2024, наречи ме крадла
Сутрешни размисли и експерименти
Предизвиквам те – намери някоя жена и „й дай грешните обувки“. Кажи й, че не може. Че не е достатъчно добра, че мечтите са илюзии, че светът е страшен и провалът дебне отвсякъде. Кажи й, че ще трябва да стане майка. И да има хубава работа. И да си плаща данъците, и да има пенсионен фонд. Кажи й, че трябва да живее в рамката, в която живееш ти, защото така ти е по-лесно. Кажи й, че на 50 не може да носи къси рокли и токчета, защото „вече не е както преди“. Кажи й още, че й трябва мъж – хубав, умен, стабилен, тъй де – нали ще трябва да гледа деца. Давай, кажи й да не витае в облаците – реалността е жестока и тя не може да си позволи да чака, да пътува, да експериментира със себе си. Кажи й още, че тя може да бъде истинското си аз, защото обстоятелствата не й позволяват.
А после я гледай как с усмивка ще направи всичко, което си поиска. Защото може, защото иска. И защото нито обстоятелствата, нито ти, нито грешните й обувки ще я спрат.
Схвана ли, че обувките нямат значение? Сиреч няма значение дали ще й предоставиш някоя благодатна възможност, или ще й попречиш да направи своето – жената ще го постигне, стига да иска. Без значение дали животът й се усмихва, или мрачно я поставя през изпитания всеки ден. Без значение дали ще й помогнеш, или не. Без значение дали има рани от неудобните обувки – тя ще бъде благодарна за тях, защото те ще са процесът към пълното й осъществяване. Без значение дали обувките са правилните, или грешните – една жена винаги ще знае как да се възползва от тях.
Дай на една жена грешните обувки…
И тя пак ще завладее света.
Текст: Мила Стоянова
Снимка: Clem Onojeghuo on Unsplash
