Искам да мога да си тръгвам 5 минути преди края на всяка радост. Искам да научавам предварително за всеки възможен провал, свлякъл ме в някоя пропаст. За всяка катастрофа на пътя пред сърцето и очите ми. Искам да мога да правя обратни завои и да прескачам по облаците над планините, когато знам, че колата ми се преобръща… Искам да владея спирачките и да не позволявам да ми причинят болка… Искам да спра да летя по магистрали, устремена в постигнати и на секундата забравени цели, по които всеки кара в насрещното платно. Бързайки да стигнем се учим на две неща – да удряме и да подминаваме, но не и да забравяме. Искам въздушни възглавници да пазят съня ми от стряскане.
Искам да сваля боксовите ръкавици и да спра да удрям, когато и мене ме удрят. Искам да ме прегръщат от обич, не от интерес. Искам да вържа на възел всички лоши думи, да ги закача за котви от тежки обиди, и да ги хвърля вместо сватбен букет. Зад себе си – на дълбокото. И колкото по-надълбоко са се забивали в душата ми, толкова по-дълбоко дъно да им намеря. Дъното на всичкото ми търпение и сърдечност. А ответните удари – колкото и каквито поискаш – от гняв и от завист, от страх и от срам… Ударите от приятелски длани и устни на врагове, които целуват кошмарно и опияняващо… Да ги превърна в цветни градини под прозорците си.
Човешките очи са прозорците на душата, която много е плакала, и под тези стъкла е изтекла много вода – не от небето – дъждовна. Горчива вода – почти като онази от приказката за реката, която сменяла цветовете си… „И като потекла жълтата вода“ – при нас е горчива, и ни залива очите-прозорци – разплаква ни мълчаливо.
Хората и плачат, и удрят. Жестоки са до края на всичките си страхове, а най-много от жестокостта на другия се пазят. Искам вместо гняв да удрят, да им дам сили да прощават – като подарък за всеки празник.
Искам да мога да разпознавам фалшивия поглед в искрените очи и искрените сълзи зад широките усмивки. Да трия огорчението след вината. Да затварям изневярата за малко в някоя пробна и да ѝ шия рокли от вярност и нежност. Искам да я връщам при любимите красива, горда и цяла. Искам да я превърна от лъжлива и тайна в истинска и разкрита, в призната и доказана обикновена любов.
P. S. Искам истински приятели. Искам Голяма любов. Искам да обичам повече отколкото може да ми понесе сърцето. Но да не съм сама – в това толкова невъзможно звучащо „искам“… Искам поне още един човек да иска същото. Доброто е два пъти по-заразно от злото. Едно „Да“ тежи точно колкото две „Не“. Ако има още някой, който да иска същото – станем ли двама, ще има и трети. Това е вече истинско желание! Възможна мечта. Тогава ще е „3 за щастие“ – като всичко обречено на късмет. Искам…
Текст: Ева Колева
Снимка: Henrikke Due – Unsplash
Вижте още:
