Извиненията, разстоянията и оправданията, които ни ограбват

x

58eab8bbdfbbec4ed8ad73c1670605aa

 


Страх ме е от паяци, земетресения, а когато бях малка се страхувах от историите в древногръцката митология. Но най-много ме е страх от разстоянието. То има много измерения и за всеки от нас се определя с различни мерни единици. Най-честите му проявления като феномен в главите ни са няколко. Първо, разстоянието си е разстояние като например – два метра или три хиляди километра. Второ, разстоянието е извинение и заблуда. И трето, то никога не е непреодолимо, стига да поискаме да надхвърлим мащабите, според които гледаме живота. Пак казвам, много ме е страх от разстоянието, защото когато бях на тринайсет, с М. си обещахме да сме най-добри приятелки завинаги, но тя замина за Испания и от тогава съм я виждала два пъти. След това се влюбих в най-красивото момче в града, но така и не му казах, а до ден-днешен го срещам случайно почти всяка седмица. Миналият уикенд ми хрумна да си купя и препрочета гръцката митология, за да разбера наистина ли беше толкова страшна, но пътя до книжарницата в снега ми се видя доста дълъг и останах с това добро, но неизпълнено намерение.

Ако погледнем съвсем просто на нещата, излиза, че разстоянието е само едно ограничение, което сами си налагаме.

Искаме мечтата, но реализацията е в онова далечно бъдеще, че в случаен момент на слабост спираме да желаем и се завръщаме към универсалната заблуда и успокоението за невъзможните неща.

И ето, днес разбрах каква е грешката ми. Оставила съм концепцията за дистанция да контролира голяма част от живота ми, а в този момент за мен това е страшно, по-страшно дори от мита за циклопите. И сякаш, за да си науча урока по-добре, трябваше да се натъкна на един стар вестник, в който прочетох, че „трябва да стигнеш твърде далеч, за да видиш колко далеч можеш да стигнеш” от автор, чието име така и не потърсих. За себе си разбирам, че това е поредната истина, която знам, но понякога съвсем забързано и лесно отричам, за да спазя дистанцията наложена ми от обстоятелствата.

Разстоянието е несбъднати мечти, изоставени приятели и отношения, разстоянието е загубено време и опит. За това, аз започнах да скъсявам разстоянията в живота си и в буквалния, и преносен смисъл на нещата. Вече имам билет за Мадрид, защото Испания е наблизо, много наблизо на картата и до горещата ми кръв. Миналия ден излизах с онзи „младеж” от детството си, просто така, защото се оказа, че сега живее наблизо, много наблизо, а не знаех. А най-хубавото е, че намерих малка спретната книжарница, с две липи отпред, съвсем близо до дома, много наблизо, но бях пропуснала да я забележа. И вече не забравям, че трябва да се науча смело да минавам напряко, за да печеля време, а с него и много състезания на кратки разстояния.

Текст: Стефи Стоева

Снимка: БГНЕС

Вижте още:

Бележката в моята чанта

Да се качим на влака, а да не стоим на релсите

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Миди рокля с колан от SELF-PORTRAIT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожен колан от SAINT LAURENT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дълъг елек от MAX MARA

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Миди рокля от ALTUZARRA

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

“Никога няма да бъдеш стилна, освен ако не поемаш рискове.” – Риана

Ако сте пропуснали
Най-четени