Да се качим на влака, а да не стоим на релсите

x

 


Когато просто искам да загубя малко време намирам лутането в интернет за безполезно, но когато търся вдъхновението си из купища снимки (а това правя най-често) всяка фотографска приумица ми се струва гениална. И дали заради наистина добрата игра със сюжетите или заради бъркотията в главата ми, откривам истории и поуки там, където по принцип ги няма. Последната снимка, на която с удовлетворение се насладих, беше много красноречива. Днес, когато я видях и може би никога друг път нямаше да ми се стори такава – момиче седнало на влакови релси. Няма по-случайна снимка и по-неподходящо място за почивка, просто не мога да проумея как на хората им хрумва да застават на пътя на влака! И изведнъж се сещам, че и аз стоя на едни релси от доста време насам и се питам „Защо?”, като нито съм на някоя определена гара, нито имам куфари, нито ми харесва да чакам лишена от движение и смисъл.

И така, чакам си аз, локомотив без разписание и спирки. Чудите се какъв е този влак, който няма да пристигне? Той не е реален, не вози пътници и има само две гари, на които спира – началото и края на земния ни път. Релсите, и те не съществуват като две паралелни железни конструкции, а са паралелни мисли в моята глава – едната за доброто, което предстои, а другата – страхът.

Влакът, който чакам е отпътувал отдавна, има-няма двадесет и няколко години и продължава с бясна скорост, а аз, представяте ли си, го чакам на някакви измислени от мен релси, в застой и неподвижно. И няма време, няма и минутка време, а се чудя защо и как успях да сляза от него без да разбера. От този влак не се слиза без причина. Качим ли се веднъж в него изпълняваме две длъжности – на машинист и на един-единствен пътник. Управляваме го във всякакви метеорологични и географски условия, през планини, хълмове и по въздух ако щете. Интересно, той не е единствен сам по себе си на нашата планета. Влаковете по света са много и всичките са така вълшебни, все пълни с мечти, надежди и любов, а как съм могла да ги оставя моите вълшебства сам-сами, не ми е ясно.

За това сега тръгвам да го гоня и ставам от безполезното седене. Замислете се, само обикновените железници се движат по предварително поставените линии. Този влак, чието име е Живот се придържа към инфраструктурата на сърцето и няма как да го вкараме в релси. Сега ще бързам, защото времето лети, летят и влакове около мен и все ще трябва да намеря моя, който ще позная отдалеч. Целият е шарен, малко скърца на завои и по траверсите на разпилените тревоги, но пък си е моят влак, който няма да изпускам занапред.

Текст: Стефи Стоева

Снимка: БГНЕС

Вижте още:

Не-принцесата на бала и грозната жаба Кич

Дневникът на едно работещо момиче

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Боти от CHRISTIAN LOUBOUTIN

Боти от CHRISTIAN LOUBOUTIN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Асиметрична миди пола от BRUNELLO CUCINELLI

Асиметрична миди пола от BRUNELLO CUCINELLI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Жилетка от кашмир и вълна от ALTUZARRA

Жилетка от кашмир и вълна от ALTUZARRA Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Вълнено поло от CHLOÉ

Вълнено поло от CHLOÉ Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Черно и бяло в една класическа комбинация.

Ако сте пропуснали
Най-четени

ВЗЕМИ 15% ОТСТЪПКА

ЗА FASHION INSIDE SHOP

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН И ПОЛУЧИ 15% ОТСТЪПКА ПРИ СЛЕДВАЩАТА ТИ ПОРЪЧКА!

АБОНИРАЙ МЕ