Живот без танц? Не, благодаря!

Танците са ме научили да държа главата си високо вдигната, да изправям гръб и да си тръгвам гордо, когато някъде е време за край.

Не знам дали ме правят по-здрава, но съм убедена, че ме предизвикват да бъда сто пъти по-жива.

Спасявали са ме от самоунищожение, когато нито лекари, нито родители, нито приятели, нямаха ни най-малък шанс да ме изкарат от собственото ми блато. Помагали са ми да се преборя за вътрешния си мир и крехкото равновесие. А в дните, в които не исках да бъда приятел дори на себе си, ме срещнаха с хора, които доброволно пожелаха да бъдат част от живота ми. И не се предават и до днес. Да бъдат моето чудо.

Танците наместват духа по шевовете на тялото ми. Танцувам, докато ме заболи, докато краката не спрат ме държат. За да си спомня, че на ръба на отказването винаги имаш сили за още малко. За още крачка напред. За засилка да прескочиш себе си. И да видиш отвъд.

Едни от най-значимите учители по пътя ми остават моите хореографи. Всеки идваше в правилния момент с урока си. Учили са ме на респект към труда и на уважение към чуждото време. Да изслушвам и да чувам. Не само музиката. Да бъда в залата на сто и десет процента. Да не се отказвам, когато е трудно. И съвсем да не си го помислям, когато е адски трудно. Научиха ме да дишам с пълни гърди. И да съм благодарна за всяка глътка въздух. Показаха ми в какво се превръщат усилията и как се отблагодарява трудът.

И ме възпитаха. В естетика, в човещина, в слух за красивото.

Вижте още:

Това не е текст, в който ще ви разкажа за ползите от танцовото изкуство и с колко процента то ще намали шанса ви от сблъсък с деменцията. Няма да ви убеждавам колко е важно да влезете в поне един, два, три класа и да си дадете шанс за щастие. Защото танците са тъкмо това – щастие чрез движение. Подарък за душата и сетивата, който сами избираме да си подарим.

Простичко ще ви споделя къде все още танцувам и защо. Поне десетилетие по-късно от първите ми прекрачвания на прага в зала.

В International Dance Academy 360 посещавам класовете по съвременна танцова техника при Роман Блажкив. Или както още са известни – Contemporary. Микс между класически балет, съвременна хореография, импровизация и дори театър. Нещо, което ме върна в изходна позиция. След години и години хип-хоп, стрийт денс и срещи с всевъзможни стилове, най-после се престраших да си дам шанс със съвременната танцова техника и да започна да се запознавам наново с всеки милиметър от тялото си. Има моменти, в които се усещам безумно. Трудно ми е, тромава съм, непознато ми е. Но и безкрайно интересно и предизвикателно. И посещавам всеки клас с всичкия ентусиазъм на света, защото Роман е отличен преподавател. Безкрайно талантлив, фин и чист човек.

Танцувам африкански танци в същата зала и в Studio Dance Zone при Мария Коса. Когато тя има възможност да ни гостува в столицата. От този танцов сезон Мария ще преподава основно във Велико Търново. Това усмихнато до ушите зверче ме върна изобщо към танците след една сериозна пауза във времето. Върна ми и радостта от движението. И без дори да предполага, ме предизвика да се преборя с най-големия си ужас – да танцувам пред публика. Заради нея се изправих пред един куп хора, за да покажа на какво ме е научила. И не съм спирам да бъда благодарна, че я срещнах и имам привилегията да продължавам да се уча от нея.

Знаете ли кое е по-различното в африканските танци от съвременния хип-хоп, на който бях привикнала? Трябва да си близо до земята. Трябва да стъпваш с цяло стъпало и да я усещаш. Като част от себе си. Или ти от нея.

И усещаш целия смисъл от танца. Не го разбираш. Усещаш го!

Танцувам и при Марион Дърова. Ragga Dancehall в Derida Dance Center и пак в International Dance Academy 360. Денсхолът е един особено свободолюбив стил, роден в Ямайка. В тези класове ме води музиката, която дори да съм капнала от умора, ми вдига адреналина и ме кара да се движа до пълно отмаляване. Марион също е страхотен преподавател имам много за учене от нея.