Дори да си на другия край на света, няколко дни преди рождения ти ден винаги се приближаваш катастрофално близо до мислите ми.
Тази година за празника
ти изпращам
картичка за сбогуване.
С всичката ни история.
Ден по ден.
Разруха по разруха:
1.
Добре дошъл в сърцето ми.
Дано се чувстваш у дома.
__
2.
На една дебела корица с цвят на мътен кехлибар прочитам:
“Вселената се състои от истории, не от атоми”.
И намигам на Вселената.
И ти ми намигаш.
__
3.
Аз и ти.
Риалити.
Поезия.
__
4.
Сърцето ми си те избра.
За да му пазиш лято.
__
5.
Ти си моето щастливо корабокрушение.
Капан за сънища.
В грешното време.
На грешното място.
__
6.
Гледаме едни и същи филми,
а плачем на различни трагедии.
Тези вътре в нас.
__
7.
Издигам се над думите.
И надничам в очите ти
надълбоко.
Да видя какво криеш,
омотано във всичкото
това бръщолевене.
И двамата пърхаме с по едно крило.
Искаме да летим.
Но животът първо ни учи на приземяване,
Приятелю.
И аз.
И ти.
Сме с по едно крило.
Грешното.
__
8.
Липсва ми чувството
да не знам кой си.
__
Подари ми
да те няма.
__
9.
С теб разбрах.
На колко градуса кръвта кипва.
И на колко душата замръзва.
__
10.
Спомням си онази зима,
в която и двамата загубихме бабите си.
Същата, в която намерихме любовта.
Разбрахме го много зими по-късно.
Болката си приличаше.
__
11.
Не ми останаха думи за обичане.
Само тишини.
__
12.
Така ми липсва гласът ти у дома.
Една душа дом не прави.
__
13.
Някога, някога,
толкова някога
бях толкова
нечия
***
И само
твоя
__
14.
Купувам книги със стихове.
Защото ми липсва обичане.
И само се чудя понякога.
Защо и аз не му липсвам?
__
15.
Прокълната съм да не обичам.
И да не ме обикнат. Никога.
Да гледам любовта отстрани като зрител.
Да пускам стотинки в шапката ѝ.
Да я съжалявам.
Окуражавам.
И подпирам като патерица,
когато дните ѝ куцат.
И хората си затварят очите за нея.
Аз мога само да я разлиствам между пръстите си.
Да я чета на глас.
Да ѝ намигам, когато е на съседния тротоар.
Но не и да я усетя.
Не и да я туптя.
Текст: Александра Тошева
Снимка: Caroline Hernandez on Unsplash
