Побъркваш всички пеперуди в мен

От самото начало бях сигурна, че ще пожелая да те нося на кожата си. Без никой да знае. Тайно дори от теб. Представях си ги. Съзвездията, които щяха да свържат недостатъците ми и да се превърнат в моята любовна песен за теб. Разказах ти. А ти хареса идеята. И започна да чертаеш наум линии по дясната ми ръка, по рамото и гърба ми. Ти ги наричаш моите съзвездия. Аз – твоите. А най-красиво е как всеки път, когато изкачваме стъпалата към покрива на дома ти, те се превръщат в напълно наши съзвездия. Това са и миговете, които искам завинаги да татуирам в ума и сърцето си. Понякога от страх да не забравя, когато вечер посрещам съня, започвам да преживявам отново и отново. Миг по миг.

Вижте още:

Събуждам се, а слънцето ме гъделичка по стъпалата, което означава, че е почти обяд. По лицето си нося лъчите на изгрева. Събрах си ги от колата ти само преди няколко часа. Обсъждахме как хората са луди да са будни по това време в събота сутрин. А ние се прибирахме с нашата малка тайна. Малкото ни бягство от света. Винаги започва с две чаши, аз и ти. Ръцете ти се превръщат в продължение на моите. Устните ти допълват кожата ми. А дъхът ти стапя всичките ми с години градени стени. Да съм твоя е толкова естествено. Харесва ми коя съм, когато съм с теб. Толкова себе си.

Стоим насред безкрайна пътека. Ти гледаш към небето и очите ти преливат в него. Улавям се отново как искам да запечатам всеки детайл от момента. Очите ти са и море, и небе. И дълбок океан, който ме залива безпощадно. И кристална река, в която нагазвам до колене… Пак поглеждаш към мен. Разпръскваш пеперудите из тялото ми. Гледаш ме сякаш само аз съществувам. Потапям се в очите ти. Отново. Изплувам. И вече сме в леглото ти. Погледът ти ме кара да се чувствам неприлично красива. Правиш ме щастлива. Колко малко ми трябва. Един чифт сини очи, гледащи само към мен. Само за мен. Поглъщащи всичко в мен. Никой не ме е гледал така. Виждам толкова много в очите ти.

И се чудя какво виждаш ти в моите.

Текст: Блясъчка

Снимка: Pixabay