View this post on Instagram
Помощ! Ти си един тон чувства, които валят над мен от сутрин до вечер. А без друго трудно изплувам изпод всичките ти усмивки.
Следя те като котка, докато шаваш напред-назад. От кокалчетата на глезена до развълнуваната ти от лятото коса. Следя те като котка. Как лек като спомен се сливаш с деня и го правиш по-сладък от двадесет изгрева. Страх ме е да не ме хванеш. Усещаш как погледът ми се спира на рамото ти и свеждам свенливо глава. Наужким разсеяна, запиляна някъде далече. Само дето не съм. Когато си тук, не мърдам и на мисъл разстояние. Внимавай! Знаеш кога котките дебнат.
Без да искаш ме превръщаш в банален крадец. Дебна да си открадна време с теб, а хич не ме бива в изфабрикуването на поводи и доводи. Ако знаех колко често ще ми се налага да се усмирявам в присъствието ти, без да изглеждам тотално нелепа, щях повече да наблегна на театралния кръжок в трети клас.
Снимах те много, отнесох те с мен
#Айстигаглупости или избирайте умно
Силата на словото
Би трябвало да е лесно – поеми си дълбоко въздух, спазвай разумна дистанция и не се втренчвай… казах, не се втренчвай! Но операционната ми система на зрял човек тотално издиша, блокира и направо се изпарява след повече от 30 минути в присъствието ти. И се почва свободната циркова програма. И неуместните смешки, и спънатите движения. И всичкият ми глупав смях за собствена сметка.
Не се разбирам. И теб не те разбирам. Допреди няколко месеца беше просто част от пейзажа. И аз от твоя. И изведнъж нещо се счупи. Нещо адски се обърка. И ти се изнесе на квартира в мислите ми. Без да питаш дали е свободно или удобно.
Всеки ден го играеш откривател и експериментатор. Да видиш от коя твоя дума ще ме заболи, от коя ще замлъкна задълго и коя ще ме спре да си поема дъх, за да не започне пороят от истини. Но от всичко най ме боли мълчанието ти. Няма нужда да ме наказваш. И сама добре се справям.
Къде ще се свърши изпитанието ти? Казах ти – плетеш броня за душата си, а аз пускам моята да ходи по въже. Мериш рисковете си, а аз ги предизвиквам на дуели. Свикнала съм и да ги печеля. Но тук не знам дали ще ми излязат сметките.
Защото ти си онези малки откраднати моменти сънуване с отворени очи.
Ти си математиката ми с общо кратно…
Всичко.
Текст: Александра Тошева
Снимкa: https://www.instagram.com/mimielashiry/
