Помощ! Ти си един тон чувства, които валят над мен

x


Помощ! Ти си един тон чувства, които валят над мен от сутрин до вечер. А без друго трудно изплувам изпод всичките ти усмивки.

Следя те като котка, докато шаваш напред-назад. От кокалчетата на глезена до развълнуваната ти от лятото коса. Следя те като котка. Как лек като спомен се сливаш с деня и го правиш по-сладък от двадесет изгрева. Страх ме е да не ме хванеш. Усещаш как погледът ми се спира на рамото ти и свеждам свенливо глава. Наужким разсеяна, запиляна някъде далече. Само дето не съм. Когато си тук, не мърдам и на мисъл разстояние. Внимавай! Знаеш кога котките дебнат.

Без да искаш ме превръщаш в банален крадец. Дебна да си открадна време с теб, а хич не ме бива в изфабрикуването на поводи и доводи. Ако знаех колко често ще ми се налага да се усмирявам в присъствието ти, без да изглеждам тотално нелепа, щях повече да наблегна на театралния кръжок в трети клас.

Би трябвало да е лесно – поеми си дълбоко въздух, спазвай разумна дистанция и не се втренчвай… казах, не се втренчвай! Но операционната ми система на зрял човек тотално издиша, блокира и направо се изпарява след повече от 30 минути в присъствието ти. И се почва свободната циркова програма. И неуместните смешки, и спънатите движения. И всичкият ми глупав смях за собствена сметка.

Не се разбирам. И теб не те разбирам. Допреди няколко месеца беше просто част от пейзажа. И аз от твоя. И изведнъж нещо се счупи. Нещо адски се обърка. И ти се изнесе на квартира в мислите ми. Без да питаш дали е свободно или удобно.

Всеки ден го играеш откривател и експериментатор. Да видиш от коя твоя дума ще ме заболи, от коя ще замлъкна задълго и коя ще ме спре да си поема дъх, за да не започне пороят от истини. Но от всичко най ме боли мълчанието ти. Няма нужда да ме наказваш. И сама добре се справям.

Къде ще се свърши изпитанието ти? Казах ти – плетеш броня за душата си, а аз пускам моята да ходи по въже. Мериш рисковете си, а аз ги предизвиквам на дуели. Свикнала съм и да ги печеля. Но тук не знам дали ще ми излязат сметките.

Защото ти си онези малки откраднати моменти сънуване с отворени очи.

Ти си математиката ми с общо кратно…

Всичко.

Текст: Александра Тошева

Снимкa: https://www.instagram.com/mimielashiry/

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Кецове от Gucci

Кецове от Gucci Може да купите от тук 

Препоръки от седмицата

Oversized тренчкот от PUSHBUTTON

Oversized тренчкот от PUSHBUTTON Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Къса рокля от тюл от RIME ARODAKY

  Къса рокля от тюл от RIME ARODAKY Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Къси панталони от деним

Къси панталони от деним Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Цветни детайли при мрачно време!

Ако сте пропуснали
Най-четени