В Средновековието всички произведения с щастлив край в жанрово отношение са били определяни като комедии. Моето „произведение” също е с щастлив завършек, но в емоционално отношение и да, определям го като комедия, защото през декември обичам да си мисля за нещата от живота от перспективата на комичен герой с лек драматизъм за повече ефект.
Намирам се в деветия кръг на ада или с други думи в дванадесетия месец от годината. Според мен, това си остава най-смутния период – еуфория, работа, нужда от промяна, обиколки по магазините… През декември винаги бързаме и винаги натрупва един снежец, който ни забавя ту в някое задръстване, ту в някой миналогодишен спомен. В главата ми маршируват една-две равносметки и постепенно окупират цялото ми съзнание.
Първата ми грижа идва от един надлежно попълнен списък с пожелания датиращ от 1-ви януари тази година. В него стриктно са упоменати целите, които исках да постигна с много усилие и воля. Познато ви звучи, нали? Във вашите глави май имаше по един такъв и сигурно чак сега се сещате за него. Правя си равносметка, успях ли да отметна всички точки от него за една година. И от няколко дни сънувам неизпълнените цели с мутирали форми, приели човешки вид и най-лошото е, че те ме измъчват докато спя. И за да спра тази мъчителна надпревара с времето най-вероятно ще ги прехвърля за догодина в нов списък и възнамерявам да вдигна летвата за изпълнението им. Така си сверявам часовника с действителността (какво пропуснах и къде сгреших) и после продължавам да подгрявам размишленията си със страст, за да премина на положителна вълна.
Нека да започна с това, че снегът, който заваля, красиво материализира платоничната любов, която изпитвам към зимата. И благодарение на него, още по-осезаемо разбрах, че идва Коледа! Тази година възнамерявам да проверя дали по това време на годината наистина стават чудеса, но по нов метод. Хубавото при мен е, че не искам от всичко по много, а искам от всичко по малко. Ще се ангажирам с градивни идеи, които да ме наелектризират. Ще се екипирам с търпение и усмивка, но най-важното за периода на очакване е не да очакваш, а да действаш. Това е плана, базиран на действия и по-малко отлагане. Може би сама ще сътворя някое чудо, вместо да чакам някакъв съмнителен пакет да се появи под елхата.
И аз, като Данте Алигиери, съм на мнение, че преди да посети Рая (в моя случай да постигне удовлетворение), човек трябва първо да мине през Ада и Чистилището в мъчително странство. Предколедно, това означава да си направите необходимите равносметки, да достигнете до себепознанието и да работите за мечтите си. Чак след това, може да усвоите премерено количество вино на връх Рождество, да посетите една-две изложби и да откриете безплътното духовно очарование на празниците.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
