По скучните карти Градина е микро точица на брега на морето, къмпинг, на въздишка разстояние от Созопол. Тая работа е само за прикритие обаче, ще ви подшушнем ние. Тука живеят най-красивите залези и най-капризните бедствия.
Градина е дом, изплетен от чорлави усмивки. Килимът ни е от борови иглички и мъничко боцка, стените ни се люлеят, но винаги се намира по някой хамак за подслон на нечакани гости. За закуска сервираме филии с лютеница и песен, донесена от бара по съмване. А всеки, който отплава обратно ни завещава по нещо — бутилки (за опразване и писма), забравени чорапи, чаши, плакати или парченце сърце. Тука намериш ли си приятел — да знаеш, завинаги е. На Градина най-хубаво се обича и най-звънко се смее. Тука се подреждат чакри, мисли и смисли. И се раждат истории, които да топлят по няколко зими.
Градина лекува. Белези и рани, от които гърлото пари, а зениците потъмняват от спомени. И изпълва душата с най-топлото синьо и обич на едри вълни. Колкото можеш да прегърнеш, да носиш и да раздадеш.
Градина е щастливо корабокрушение и капан, от който не ти се излиза. Пясъкът те гъделичка, морето ти пее приспивна песен, а слънцето се закача и те щипе по бузите.
Градина е урок по просто щастие — спане под звезди и събуждате до вълни. Дзен от музика, шарени коктейли и съдби, които им е писано да се омешат.
Тук можеш да срещнеш най-добрите си приятели, преди още да си разбрал, че сърцето ти ги е избрало, за да му пазят лято. Можеш да се влюбиш или да стоплиш строшенето си на кaрфици сърце.
На Градина може да ти се случи и невъзможното. Само събери сили да си го пожелаеш.
А после си събери и багажа.
Текст: Александра Тошева
Снимки: Мери Калъчева