Преди време един мъж, който току що бе разбрал, че е красив, ме помоли да му направя портрет, с думите : „Красив съм, сигурен съм.“
Жената, в която бил влюбен, му признала, че никога не е виждала по-хубаво лице от неговото, и държеше да й го подари.
Отговорих му просто : „Аз не съм влюбена в теб“.
Не разбра отговора ми, и ми предложи добри пари за портрета.
На влюбените хора трудно се обяснява каквото и да е, но опитах…
Да обясня, че изпитаната любов не е заключена между очите, не е в контура на устните, не е отражение и не е мнение.
И че не ставаме красиви, когато някой ни гледа влюбено.
Че ако до този момент не сме разбрали що за черти имаме, и не сме ги обикнали, то и от сто места да ни гледат, и хиляди лайкове да отнасят профилните ни снимки….
Красотата не е чужда оценка.
Когато си красив за някого, то е защото той е в състояние да те харесва сега…
обикновено докато неговите очи не са свикнали с твоите.
Когато спре да е влюбен в теб, ти спираш ли да бъдеш красив?!
Не обичам портретите по описание (от очите на хората).
Това не са портрети, а разказ на лице по преживяно.
Красотата е лична самооценка.
Рязко излъчване.
Убеденост.
Идва от огледалото.
Не от хората.
P.S. Добрият портрет е онзи, който отразява онова, което модела познава в себе си. И сам оценява.
Затова всичките ми портрети са добри, старая се да рисувам хора, които познават себе си и се обясняват като себе си.
Красивите.
Текст: Ева Колева
Снимка: Angelo Pantazis – Unsplash
Вижте още:
