Снимка:Ryan Moreno/Unsplash
Вървя по улица
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм…нямам надежда.
Нужна ми е вечността за да намеря изход.
Вървя по същата улица
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
Вървя по същата улица
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея… това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
Вървя по същата улица
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
Вървя по друга улица.
откъс от „Тибетска книга за живота и смърта“