Страх ме е от паяци, земетресения, а когато бях малка се страхувах от историите в древногръцката митология. Но най-много ме е страх от разстоянието. То има много измерения и за всеки от нас се определя с различни мерни единици. Най-честите му проявления като феномен в главите ни са няколко. Първо, разстоянието си е разстояние като например – два метра или три хиляди километра. Второ, разстоянието е извинение и заблуда. И трето, то никога не е непреодолимо, стига да поискаме да надхвърлим мащабите, според които гледаме живота. Пак казвам, много ме е страх от разстоянието, защото когато бях на тринайсет, с М. си обещахме да сме най-добри приятелки завинаги, но тя замина за Испания и от тогава съм я виждала два пъти. След това се влюбих в най-красивото момче в града, но така и не му казах, а до ден-днешен го срещам случайно почти всяка седмица. Миналият уикенд ми хрумна да си купя и препрочета гръцката митология, за да разбера наистина ли беше толкова страшна, но пътя до книжарницата в снега ми се видя доста дълъг и останах с това добро, но неизпълнено намерение.
Ако погледнем съвсем просто на нещата, излиза, че разстоянието е само едно ограничение, което сами си налагаме.
Искаме мечтата, но реализацията е в онова далечно бъдеще, че в случаен момент на слабост спираме да желаем и се завръщаме към универсалната заблуда и успокоението за невъзможните неща.
И ето, днес разбрах каква е грешката ми. Оставила съм концепцията за дистанция да контролира голяма част от живота ми, а в този момент за мен това е страшно, по-страшно дори от мита за циклопите. И сякаш, за да си науча урока по-добре, трябваше да се натъкна на един стар вестник, в който прочетох, че „трябва да стигнеш твърде далеч, за да видиш колко далеч можеш да стигнеш” от автор, чието име така и не потърсих. За себе си разбирам, че това е поредната истина, която знам, но понякога съвсем забързано и лесно отричам, за да спазя дистанцията наложена ми от обстоятелствата.
Разстоянието е несбъднати мечти, изоставени приятели и отношения, разстоянието е загубено време и опит. За това, аз започнах да скъсявам разстоянията в живота си и в буквалния, и преносен смисъл на нещата. Вече имам билет за Мадрид, защото Испания е наблизо, много наблизо на картата и до горещата ми кръв. Миналия ден излизах с онзи „младеж” от детството си, просто така, защото се оказа, че сега живее наблизо, много наблизо, а не знаех. А най-хубавото е, че намерих малка спретната книжарница, с две липи отпред, съвсем близо до дома, много наблизо, но бях пропуснала да я забележа. И вече не забравям, че трябва да се науча смело да минавам напряко, за да печеля време, а с него и много състезания на кратки разстояния.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
