За да ме разбереш ясно

x


За да ме разбереш ясно,
на въпроса, който не ми задаваш,
отговарям с мълчание.

За да разбера ясно самотата, обикалях баровете, наливаха ми догоре обещания, изпразваха до дъно вярата ми.
След баровете самотата плаща таксито, трака с токчета по асфалта, бърка с премръзнали пръсти в малка скъпа чантичка, вади ключа, светва във входа, тръшва вратата зад гърба си, ама така, че всички съседи подскачат в съня си. Подпира се на стената, обляга се на вратата, затваря очи и се свлича.
Преброих ѝ всичките безсънни нощи, помагах ѝ да си изпере калъфките от грима, който размазват сълзите ѝ нощем.

Успокоявах я, че ще дойдеш.

Спорих с нея.
Изтрезнявах с нея.

Знам ги тия неща, щото ми е съседка, живее отдясно (твое дясно – мое ляво, тоест някъде около сърцето).

Вярвай ми, тая, самотата, не мигва.
С никого не си ляга.
До никого не се буди.
Затова толкова време ти посвещава, защото си знае какво представлява.

За да разбера ясно доверието, повярвах на всяка дума –  както дете вярва в комини, в Дядо Коледа и в чудеса. Кажеха ли ми „слънце“, изгрявах, кажеха ли ми „ела“, оставах до край… не си тръгвах първа.
Кажеха ли ми „ще остана“, като кучета лъжеха.
Ако от нещо ме е боляло до кожа и до кости в тоя живот, то е било от доверие.

Доверието има длани, обърнати нагоре, отворени, чисти. Даваш му нож, за да ти издълбае линията на ръката.
Твой приятел ли ще е, близък… любим, все някой забива ножа.
Същото това твое доверие го завърта.
Затова толкова трудно се доверяваш, заради белезите от доверие по отворените длани –  твое дясно, мое ляво.
Ако ще и вечно да ги държиш свити в юмрук, белегът си е белег – „не вярвам на никой“ те издава.

На въпроса „обичаш ли ме“, няма и да ти отговоря с „обичам те“.
За да обичаш някого наистина, не са нужни обещания, уговорки, барове, скъп алкохол, с много лед.
Празни думи са тия „обичам те“ на думи.

Като обичаш някого, си траеш, мой човек.
Като обичаш, си слагаш главата в торбата, приемаш, че си вече скочил и имаш само един избор да мислиш след скока:
ще полетиш ли,
или ще паднеш.

На въпроса, който не ми задаваш, нека ти отговоря така:
От тия трите – дали ще паднеш, или ще полетиш, е божа работа.
Само дали да скочиш е избор.

P.S. После и да ти кажат „обичам те“, ще ти е, ама все тая.

Текст: Ева Колева

Снимка: unsplash

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Кецове от Gucci

Кецове от Gucci Може да купите от тук 

Препоръки от седмицата

Oversized тренчкот от PUSHBUTTON

Oversized тренчкот от PUSHBUTTON Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Къса рокля от тюл от RIME ARODAKY

  Къса рокля от тюл от RIME ARODAKY Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Къси панталони от деним

Къси панталони от деним Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Цветни детайли при мрачно време!

Ако сте пропуснали
Най-четени