Жена, майка, съпруга, любовница, приятел… толкова са много ролите, които една жена трябва да може да изиграе, и то често по едно и също време, че не случайно това я кара да се чувства претоварена и изтощена. Аз често се чувствам така и се чудя защо си налагаме всички тези роли?! Нима имаме нужда да изпълняваме ролята на супер-жена, налагана ни от обществото и най-вече от мъжете? Романтична идея за перфектната жена през 50-те години е олицетворявала домакиня, която чисти, готви, мие чинии и се грижи за децата, като при това носи елегантна рокля, перли, токчета и е с грим и прическа. В днешно време към всичко това от нас се очаква да работим и да допринасяме наравно към семейния бюджет… Не е ли влудяващо?! Губейки се някъде измежду всички тези роли, често чувам вътрешния ми глас да се бунтува и крещи: „И къде по дяволите си ТИ, момиче?!”; „Къде е свободното, безгрижно и забавляващо се момиче, което беше?”; „Къде са всички онези спонтанни пътувания, усмивките, смехът, дръзкото и флиртуващо отношение към живота?”; „Къде е онова момиче със свободен дух, което танцуваше по цяла нощ и се къпеше гола в морето под лунната светлина; лесно привличаше нови приятели, където и да отидеше и винаги се измъкваше от всяка неприятност с чар?”. „Къде е?! Липсва ми!”.
Липсва ми, когато се събуждам и още сънена приготвям закуска, обяд, вечеря, чистя къщата, мия чиниите, извеждам детето в парка, пазарувам, планирам всяко семейно събитие, прегледи, и отгоре на всичко, бидейки топ мениджър на работа, от който се очаква винаги да прави невъзможното, за да удовлетвори нуждите на клиентите, както и да гради и поддържа един сплотен и много ангажиран екип. Често се случва да лежа в леглото толкова преуморена, опитвайки се да заспя, а в главата ми безспир се въртят като на бързооборотна лента списъци с какво трябва са се свърши, на кого трябва да се обадя, как да се приоритизира.
Това любовно писмо е до мен
2024, наречи ме крадла
Сутрешни размисли и експерименти
Лежа си и си мечтая за един ден, в който ще се събудя, когато съм се наспала, напълно отпочинала. Мечтая си, че се събуждам и не бързам да ставам, просто спокойно се излежавам в леглото, радвайки се на слънчевите лъчи, които танцуват по завесите. Мечтая си, че си взимам дълъг душ, правя си кафе и го пия бавно, докато чета любимото си списание. Мечтая си, че…”Мамо…мааааамммииииии” – един нежен глас ме вика и усещам милващите ръчички и сладката миризма на моето малко момченце до мен. Отварям очите си и се усмихвам… щастлива. И всичко това си струва! Обичам те, мое вътрешно аз; знам че си там и че имаш нужда да бъдеш пускано на свобода от време на време и ще направя всичко възможно да бъдеш. Обещавам! Сега нека погушкам моето малко съкровище и да отида да приготвя закуска.
Текст: Златина Златева
Снимка: Andrey Zvyagintsev – Unsplash
