View this post on Instagram
Силно се надявах шума около темата да утихне, уви не. За това ми се иска, до колкото съм способна набързо, да маркирам и обсъдя няколко важни за мен теми:
На какво обръщаме по-голямо значение и какво има по-голяма тежест: етимологията или свободната интерпретация на думата „женственост“
С какви очаквания, шаблони, стереотипи и визуални асоциации свързваме представата си за „женственост“
И накрая – но не на последно място по важност – ролята на шир-потребната психология, семинари, обучения и всякакви други групови или индивидуални форми за инструктаж, обучение, вдъхновение и т.е. за жени, женственост, гейши, успешни куртизанки, любовници или там каквото се казва. И изобщо за курсовете „ела да те науча как да станеш велик“.
Започвам с етимологията на думата – думата ЖЕНСТВЕНОСТ – в тълковните речници (поне тези онлайн) не я намерих. Намерих определение на жѐнствена, жѐнствено, мн. жѐнствени, прил.
1. За жена — който притежава изящество, нежност, грациозност. Женствени форми. Женствен глас.
2. За мъж — който притежава качества, присъщи на жена, не мъжествен. Женствена физиономия.
същ. жѐнственост, женствеността̀, ж.
т.е. това определение би следвало да сложи край на цялата дискусия – колкото по-нежна, грациозна и изящна е една жена – то толкова по-женствена е тя. Край точка! (и значи в около 85% от случаите аз отпадам от класацията)
От друга страна, особено по отношение на всичко свързано с начина, по който общо казано жените изглеждат във времето в което живеем, възприятията ни – в по-малка или по-голяма степен, са натоварени не само с личната ни интерпретация (и понякога вътрешната ни потребност да сме различни, да се бунтуваме и противопоставяме на наложени стереотипи), но и с визуалните примери и моделите за поведение, които са ни показани, представени и до някъде наложени от медиите, модната индустрия и шоу-бизнеса.
Освен това нека не забравяме, че днес – поне част от женското население на земята – има свобода да избира как да живее и следователно какво поведение и външен вид да има, както никога до сега. Т.е. можеш да си избереш един ден да си опасана с корсети а ла Дита Вон Тийз, с 12-сантиметрови токове, красива рокля описваща силуета, букли, червено червило и очна линия, а на следващия ден можеш да намъкнеш маратонки, разпрани джинси, мъжа риза, да не слагаш грим и да си носиш косата рошава.
И ако се върнем към етимологията на думата и се съобразим със свободата, която имаме – тук няма да генерализирам, ще съм конкретна за себе си – мога да бъда достатъчно „притежаваща изящество, нежност, грациозност“ независимо от начина по който съм решила днес да изглеждам.
За женствените форми нищо няма да казвам, защото как изглеждат телата ни е въпрос на ген, структура, ежедневна поддръжка и избор на начин на живот.
За стереотипите за това как „трябва“ да изглеждат жените напоследък много се говори и пише – кое е вярно, кое не, кое е правилно и кое не. Едно време майка ми добре го казваше: най-печелившите индустрии са тези, които използват глупостта, суетата и здравето на хората.
View this post on Instagram
Коя е по-женствена и по-привлекателна от тези 5 дами? Според мен и петте, но всичко в крайна сметка опира до лични предпочитания и избори: Dita Von Teese, Yolandi Visser, Casey Legler, Kristen Stewart, Monica Bellucci
View this post on Instagram
View this post on Instagram
View this post on Instagram
View this post on Instagram
View this post on Instagram
И в крайна сметка, почти всеки може да подобри начина по който изглежда, никога не е било толкова лесно и достъпно, както в днешно време. Въпросът обаче е: това ли е най-важното? Най-яките и най-привлекателните хора, които съм срещала през живота ми не са били задължително най-женствените жени или най-мъжествените мъже, които съм срещала. Това са хора, с които искаш да прекарваш време, да потъваш в очите и прегръдките им, да водите безкрайни разговори с часове наред.
Това за външния вид всъщност е отделна тема, мога да я започна друг път – с конкретни насоки, като първата и най-важната е: събличаш се, заставаш пред огледалото, оглеждаш се и решаваш честно какво не харесваш и защо – а после правиш план и започваш да действаш, така че да промениш нещата, които не харесваш.
И това до някъде е ключът към палатката към опорна точка номер 3, а именно: семинарите за самоусъвършенстване насочени към женската аудитория. Имам много лошото усещане, че повечето такива семинари за насочени основно към хора – в нашия конкретен случай жени, които не са съвсем на 100% ОК със себе си – искат и търсят любов, пари, успех, привлекателност – или кой знае какво. Звучи лесно, мотивиращо и логично – плащаш едни между 100 и 1000 лева и една какичка, а вече често и батковци, синтезирано ви показват светлината в дъното на тунела, вдъхновяват ви и ви нахъсват, дават ви готови формулировки и полу-фабрикатни формули за лесно приложение в домашни условия: мантри, упражнения, напътствия за позитивно мислене и какво ли още не.
Тук искам да отворя една скоба: аз съм фен на всякакво вдъхновяващи форуми, освен, че съм горд TEDx-er, препоръчвам горещо ходенето по конференции – както за вдъхновение и нетуоркинг, така и за сверка на часовника. Миналата година Start Up конференцията беше страхотно събитие, чакам тази година какво ще направят Крис, Стани, Марто и компания ще направят. Следващият месец – на 25-ти февруари ще се проведе за първи път Innovation Explorer – съ-организиран от Капитал & Innovation Starter Box. Била съм на обучение в Innovation Starter Box – беше супер полезно. Обещавам, че ще разкажа повече за тези събитие!
Събития като, TEDx и Start Up конференциите или обученията в Innovation Starter Box обаче нямат нищо общо с шир-потребната приложна психология за успех пробутвана на масите. TEDx и Start up конференциите например ти показват известни или път тотално непознати хора, които разказват по вдъхновяващ начин техните истории, успехи, бизнес и т.н. -> т.е. „заразяват“ те с техния пример, не ти дават сдъвкана рецепта за успех. Innovation Starter Box е мястото където можеш да научиш нови похвати и методи на мислене – практически се връщаш обратно на ученическата скамейка и на базата на всичко, което си научил до този момент – продължаваш да трупаш знания и умения. Пак няма готова рецепта – има само инструменти, които как и кога ще използваш зависи изцяло от теб. Затварям скобата.
Жалко, че не съм била на нито един курс за женско самоусъвършенстване, отключване на чакри, женски тайни и каквото и да се преподава/практикува. През последните 2-3 години обаче, покрай TEDxMladostWomen обаче с мен се свързаха 4 лайфстайл коучки – или там както и да е женското на коуч, ако има такова. Това, което е общото между тези 4 дами е, че си само-предложиха услугите и то без да знаят абсолютно нищо за мен. 2 от 4 се само-предложиха и за TEDxMladostWomen лекторки, което ме хвърли в ужас и уплах. Как точно преценяваш, че си ОК за TEDx лектор? И как така точно се само-поканваш? Не че нещо, ама обикновено процедурата е обратната – лекторите се канят от организаторите – но това друга тема.
Да се върнем на женската тема – какичките, които ми предложиха да ме коучват. Тук имам един много важен въпрос: кои точно звезди ти го говорят, че да решаваш, че можеш да ме коучваш? Допълнително – едната какичка се оказа двайсет-и-няколко годишна, живееща с техните, без мъж, без деца – но е лайфстай коуч. А, да – и е станала коуч след 2-3 уикенд-семинара, няколко прочетени книги и 1 уебинар. Иначе е учила финанси, ама не й било интересно, та решила да се преквалифицира. Искам да знам едно младо момиче, без особено голям (да не кажа никакъв) трудов, житейски и практически опит на какво точно може да ме научи мен? Аз, от своя страна, разполагам с много болна майка и като цяло възрастни родители, които имат нужда от грижа, т.е. аз за тях – не те за мен, собствено семейство – живея с партньора ми 10 години, имаме дъщеря на 9 – изобщо имам някакъв опит и в тази насока, имам и ръководя собствен бизнес, който започнахме със същия ми този партньор от 10 години, практически от 0 и развихме мисля сносно. Но понеже не искам да се заяждам – реших да проверя въпроса с коучинга – и така говорих с 2 приятелки психоложки, една диетоложка + лична инструктурка и за финал с една дама, която се занимава с бизнес коучинг.
И така – всички тези прекрасни жени бяха единодушни: клиентът/пациентът търси коучът, психологът или инструкторът, никога обратното! Този, който има нужда търси специалистът, който да му помогне – никога обратното – с други думи никой няма правото – особено само от страничен поглед и то над проявите и персоната ми в блога и социалките да определя аз от какво имам нужда. Някъде по света хората могат да си загубят разрешителните за практика за такава самоинициатива и неуместна намеса в личното пространство. Ама тука е много cool, щото нали – бас аз съм лайфстайл коуч и ще си правя каквото искам, а ти ще кимаш и изпълняваш. То ако така ставаше – хоп! и готово – и аз съм уотевър коуч, щото да казвам кой какво да прави ми е втора природа и положението bow bitch ме кефи адски много и ебаси колко ще ми отива. Сериозно – обмислям кариерно развитие и в тази област, йо!
Отплеснах се, ама е 6;30 сутринта, баси.
Сега по същество – защо мисля, че семинарите тип: ела да те научна как да бъдеш, секси, женствена, успешна, получаваща любов, богата и там-каквото-още са вредни:
Защото се водят твърде често от хора, които се маркират като „психолози“ а психолозите обикновено провеждат индивидуални срещи с клиентите/пациентите си, защото всеки е индивидуален, всеки носи различен заряд и има нужда от различен подход. Т.е. това, което би работило за мен – няма гаранция, че ще работи за теб. ако имате нужда от шир-потребно вдъхновение – в Pinterest има неограничено количество вдъхновяващи бордове с много яки цитати и мисли – по-лесно и евтино е там.
Защото се капитализират и експлоатират най-съкровени женски страхове и неувереност – мислиш, че заслужаваш, повече, че си недооценена, притесняваш се дали ще намериш подходящ мъж, дали ще успееш да го задържиш? – нямаш грижи, заповядай да те науча КАК. Да, ама не – защото не става толкова лесно. За успехът всъщност трябва да се бачка, не става само с позитивно мислене; ако си мислиш, че си недооценена – може пък проблемът наистина да е в теб – дай си зор, покажи на какво си способна, старай се повече, бачкай здраво, научи нещо ново, стига мрънкала, отстоявай и следвай мечтите и плановете си. Никоя мантра няма да ти помогне да постигнеш успех – яко бачкане, упорство и 100% отдаденост ще свършат работата, обаче.
Сега една докачлива тема: мъжете, любовта и общата привлекателност. Значи тук положението е – ако не си помогнеш сама, няма кой да го направи. Кофти, ама е факт – сори! Мразете ме колкото си искате, но обичам да наричам нещата с истинските им имена. Ако си повлекана, която се е занемарила в годините – колкото и мантри да изричаш на ден, нищо няма да се промени. Влез във форма, спортувай, храни се правилно, смени си прическата, махни си мъха над горната устна, обръсни си краката, облечи се така, както подхожда на фигурата ти, вместо да следваш сляпо модата, уважавай се, обичай се и се грижи за себе си – ако сама не започнеш, никой няма да го направи вместо теб. (ето, казах ли ви, че мога да стана коуч, а?)
Това, с което най-много ме плашат женските семинари е, че връщат и поставят на пиедестал един образ на жената отпреди 1 век: зависима от мъжа си, подвластна на неговите желания и вкусове. Къде, по дяволите отиде еманципацията и борбата за равни права? Защо АЗ трябва да правя нещо, само и само, за да се харесам на някого? т.е. да играя роля.
Страхувам се, че под тайната на вечната любов или безусловната такава се има предвид послушание, подчинение и примирение – наистина ли а това искаме да научим момичетата? Приемай и се съобразявай и всичко ще бъде ОК. После и шамарите ща са ти ОК, кукло – нали?
За тези, които ходят на подобни семинари с цел да станат по-привлекателни и да могат да се превърнат в съблазнителки имам следния съвет: използвайте Tinder или каквито и да е други приложения/сайтове за запознанства, абсолютно безплатно е. Освен това, мили дами, имам една лоша и една още по-лоша новина. Лошата а новина е, че има жени, които просто не са особено привлекателни и отказват да направят каквото и да е по този въпрос. Още по-лошата новина е, че дори привлекателността не е от кой знае каква важност – има жени, на които флирта и съблазънта не им се отдава особено лесно. И това според мен е съвсем ОК – и с мъжете е така. Просто сме различни и това е красотата на съществуването ни. Има жени, които влизат в една стая – и всички очи са в тях, има други, които влизат и само един чифт очи го поглежда, но това може да се окаже повече от достатъчно.
Освен това аз бих имала сериозна морална дилема по отношение на това да уча жени как предизвикват у мъжете желанието да ги закрилят и покровителстват – т.е. съзнателно да се представят раними, слаби и уязвими. Тази фаза от еволюционното си развитие не сме ли я минали вече? Преди няколко века, примерно. Аз бих заложила на това да се учат младите момичета и жени да бъдат силни, независими и самостоятелни и да знаят, че могат да постигнат всичко, което поискат – стига да полагат някакви поне услия в тази насока, вместо да циклят на мантри и позитивни мисли.
Още нещо важно и малко притеснително: определения, терминология и истински или псевдо-познания по психология – Фройд и Юнг са били велики, както и леко спорни за времето си, личности и са оставили огромно количество учебници, книги и количество зад себе си. Наистина ли искаш някой да ги прочете и да ти ги преразкаже или предпочиташ да си закупиш един наръч книжки и да си четеш и интерпретираш самичка? Аз бих заложила на второто. Ако имате повече свободно време, можете да прочетете например „Богините във всяка жена“ и да научите повече за архетипите, за които говори Юнг, срещу 20-тина лева.
И за финал на този ферман: когато говорим за женственост в крайна сметка за сексапил и привлекателност ли говорим? Защото ако е така – то опираме до някакви хипер елементарни неща като това да успееш да привлечеш внимание (и да го задържиш поне временно), да се представиш по-леснодостъпна, по-загадъчна, по-мека и нежна, по-кокетна. Все неща, колкото да идеш някъде и да забършеш някого. Ама това ли искате, наистина? Ами ако всичките тези неща не са ви присъщи? Аз имам морална дилема: дали е по-добре да бъдеш харесвана, в най-общия смисъл, но да играеш роля; или да бъдеш по-малко харесвана, но да бъдеш себе си.
Аз лично бих заложила на развитие на общочовешки качества и умения, увеличаване и обогатяване на общата култура, придобиване на нови знания – теоретични и практически, обогатяване на личната култура. Защото ако в крайна сметка си хубава, мила и нежна кукла – таргет групата ти ще бъде кръжока на кукловодите, ако си самостоятелна, умна и кадърна жена – имаш много по-голям избор от мъже пред себе си.
И за финал, ама наистина за финал, защо нито веднъж не съм виждала курс за мъже – как да се самоусъвършенстват т да разкрият своята мъжественост? Единствените „курсове“ за мъже, на които съм попадала са свързани с изкуството на НЛП при свалянето на мацки, то в щатите даже не тези им казват pick-up artists.
Текст: Ана Динкова
Снимки: Instagram
Вижте още:
