Един безпрецедентен професионалист, отдаден 40 години на музиката, успява да се наложи като емблематичен образ на световната сцена. Дейвид Бауи си отиде след 18-месечна битка с рака, която се оказа с фатален край за него. Талантливият изпълнител и продуцент остави зад гърба си шеметна кариера, отдадена на рока, соул и денс музиката.
Роден с името Дейвид Джоунс на 8 януари 1947 г., той сменя самоличността си след като бележи гръмко начало с The Monkees’. Световният му пробив идва през 1972 г., когато записва песните Rise and Fall of Ziggy Stardust и The Spiders from Mars от едноименен албум, който издига рок музиката на пиедестал. Три години по-късно излиза парчето “Fame”, което разбива топ десет на американските класации със завидното първо място. През 1976 г. става привърженик на авангардния арт рок, записвайки песента LP Station to Station, която го изстрелва на трето място в чартовете и го нарежда в топ 10 на хитовете „Златни години“. Заради различния цвят на очите си, резултат от училищен бой, музикантът е търсен за изпълнението на няколко интересни филмови роли, оценени високо от критиците за сравнително краткото време, в което постига подобен успех. Участието му в „Лабиринтът“, „Човекът, който падна на земята“ и „Човекът-слон“ доказват артистичния талант на Бауи. Освен това получава роля в последния филм на Марлен Дитрих „Просто жиголо“, превъплъщавайки се във военнопленник от Втората световна война.
Способностите на Бауи не спират да се развиват само дотук. Той е първата рок звезда, която прегръща идеята да бъде интернет доставчик предвид развитието на новите технологии. Услугите му в тази насока стават популярни под името „BowieNet” през септември 1998 г. Неговата съпруга Иман, с която сключват брак през 1992 г., се разделя за кратко с кариерата си на професионален модел, за да се отдаде на майчинството с прекрасната им дъщеря Александрия, прекарвайки живота си между Лондон и Ню Йорк.
Житейският му и творчески път е огрян от щастлива звезда, която му носи любовта и признанието на милиони фенове. Без неговото присъствие на сцената музиката никога няма да остане същата.
Текст: Звезделина Георгиева
Снимки: Press
Вижте още:
НАТАЛИ КОУЛ – ГЛАСЪТ, ЗА КОЙТО ЩЕ СИ СПОМНЯМЕ С УСМИВКА
ДАЯН ФОН ФЮРСТЕНБЕРГ: „НЕСИГУРНОСТТА Е ЗАГУБА НА ВРЕМЕ.“
