Знаете ли кое е най-често цитираното модно гуру във Великобритания? Някой бе се заблудил, че това е госпожа Бекъм, а други биха споменали херцогиня Катрин. Истината се крие някъде зад обективите, в дълбините на журналистическото познание, зад страниците на Vogue и носи интересното име Александра Шулман. Главният редактор на великобританския Vogue, това е модния глас на Острова, който обикновено зазвучава в Лондон и отеква в модните столици по света. Нищо от това не ни учудва, имайки предвид, че Шулман е отраснала в семейство, чийто професионален профил силно е застъпвал журналистиката.
Родена е в далечната 1958 година и е най-голямото дете в семейството. Когато била малка, тя си пожелала да стане фризьор или да се занимава с музика. Александра твърди, че в онези години, когато е наблюдавала любимите си певци изобщо не е гледала дали са облечени във Шанел или нещо друго.
През 1982 година тя започва журналистическата си кариера в списанието The Tatler, като едновременно с това пише за The Sunday Telegraph, Voogue и GQ. Само десет години след началото на кариерата си и след многобройни спекулации дали притежава достатъчно опит, през 1992 година Александра заема поста главен редактор във великобританския Vogue. На тази позиция я намираме и днес – 21 години по-късно, да приема гости като Карл Лагерфелд или Виктория Бекъм, да участва като главен сценарист в модния театър в Англия и да задава правилата точно като едно модно гуру, на което ни се иска да се доверим безапелационно. Шулман може би е единствения главен редактор на Vogue, който продължава да получава критики относно външния си вид. И да си признаем, визията на журналистката наистина бяга от стандартите заложени в Париж и САЩ. Противно на очакванията, това съвсем не се оказва препъни камък в модната индустрия, стига да притежаваш харизма и воля.
„Властването“ на Шулман под знамето на модното списание е белязано от няколко иконични броеве, всеки с тираж много над 200 хиляди копия. Единият от тях е „Броят на хилядолетието“ през декември 1999 година, чиято корица е направена от отразителна хартия имитираща огледало. Уловката тук е, че всеки взел списанието в ръцете си ще види себе си на корицата. Следващият кулминационен брой е „златният“за месец декември 2000 година с Кейт Мост на корицата. През 1997 година корицата на списанието почита паметта на Принцеса Даяна – също брой който вдига продажбите до неочаквани тиражи.
Александра признава, че има няколко неща, които прави или по-скоро не прави по отношение на съдържанието на всеки следващ брой. Тя твърди, че на страниците на Vogue не трябва да се появяват диети, никакви насърчения за пластични операции и не трябва да се налагат никакви стереотипи на мислещата модерна жена.
За себе си Шулман твърди, че е животът и преминава далеч от блясъка и суетата. Има един син от журналиста Пол Спайк, с когото се развеждат скоро след раждането на детето им. Александра често признава, че да си самотен родител е трудно, което ни кара да си мислим, че тя е една земна жена, която ни се иска да срещнем случайно из лондонските улици, за да я попитаме на живо как се живее в света на Vogue!
текст: Стефи Стоева
снимки: Press
