Скритите и явни послания на художника Георги Маринов

Изящна живопис, намигване и откровена провокация откриваме в картините на художника Георги Маринов, изложени до края на юни в столичната галерия „А+”. Първата изложба на художника съвпада с третия рожден ден на бутиковото пространство за съвременно изкуство. „Work heart, play heart“ включва девет платна с маслена живопис, рисувани с материали, които намираме във всеки един дом и отразяващи обществото във всичките му непривични форми и изродени проявления.

„В едно произведение трябва нещо да се случва, било то добро или лошо – точно както в театъра”, споделя Георги Маринов и допълва: „Една прекрасно нарисувана вазичка с цветя може да се нарече картина, но тази картина по-скоро носи характер на документален образ от каталог за продажба на вазички. Точно на това съм обърнал гръб!“

Как дойде поканата за изложбата в галерия А+?

Ангелика следеше работата ми и в един момент реши да направи изложбата заедно с рождения ден на галерията („За мен една от най-важните дати през годината е отбелязването на рождения ден на арт пространството”, допълва Ангелика Радева. „И винаги целя с избора на артиста, който ще представя, да има някаква провокация към публиката. Георги има толкова много неща, които да покаже, че не мога да си позволя да не посветя третата годишнина на него. Или казано по-точно – той да посвети картините си на рождения ден на галерията.”).

Как се ражда идеята за една картина?

За мен е важно на първо място образът да е интересен и да стои елегантно като изображение. Освен това е важно да се случва нещо в самата картина, да има закачка. Сядам пред платното и започвам да мисля. Правя проби и макети, за да видя как ще стои като изображение и в един момент виждам дали съм на прав път или не. Както е при картината с черешите например. Много натюрморти с череши сме виждали, но всички са нормални. Аз реших да извадя костилките, за да покажа, че ги има и тях. Първоначално идеята беше да са вишни, но в последствие се отказах. Същото е и с идеята за гумата и джапанката.

Доста джапанки има в картините ти: като шахматни фигури, с ангелски крила… Каква е символиката?

Джапанката по принцип е нещо презряно. Но носи символиката на обществото ни в различен контекст – политически („Леви и десни джапанки играят шах”) или религиозен („Ангел небесен”). Образите са конкретни и ясни.

Как решаваш какъв точно ще е обектът, който ще изобразиш?

Всичко се случва случайно. Тръгва от един добре познат обект и се разгръща в идея. Чадърът например е мой. Бях го подпрял на стената върху бял кадастрон и забелязах, че не стои зле сам за себе си. До него случайно се появи капка. Един чадър – един отпечатък. Чадърът, който оставя отпечатък след себе си.