„Да бъде светлина!”- това е първото изречение от Библията и съвсем неслучайно светлината често е свързвана с някакво начало. На нов ден, на нови открития, на нови идеи. Има хора, които я обичат и не се притесняват да застанат под прожекторите, други, които умишлено я отбягват и трети, които умеят да и се наслаждават тихо, но пълноценно. А има и едни хора, които я създават и трансформират. Владеят я и са нейни повелители! Един от тях бе Инго Маурер, човекът, който пишеше поеми, чрез светлината…
Вижте тази публикация в Instagram.
От машинописа до дизайна
Колкото и да ни се иска да бъде различно, оказва се, че светът знае повече за творбите и по-малко за самия творец, в лицето на Инго Маурер. Даже изключително малко знаем, за което искрено съжаляваме, защото историята му ни се струва интересна и вдъхновяваща.
Инго е роден през 1932 година на малък остров в езерото Констанс (Германия), наречен Райхенау. Баща му е рибар, а малкият Инго пораства в немного заможно, но затова пък щастливо семейство, заобиколен от още четирима братя и сестри. Спира да посещава училище едва в шести клас, заради избухването на Втората световна война, но това ни най-малко не пречи на въображението, което момчето има. По-късно баща му го изпраща да учи машинопис и печатарство в Швейцария, а Маурер на свой ред записва и графичен дизайн в Германия. Нито една от двете страни обаче не приласкава достатъчно 32-годишният вече Инго и така през 1960 година той емигрира за САЩ, където работи графичен дизайнер на свободна практика в Ню Йорк и арт директор на малка рекламна агенция в Сан Франциско.
Вижте тази публикация в Instagram.
Прозорец за душата: витрината на ALL-U-RE
Есен в интериора у дома – 4 топ тенденции
Уаби-саби – красота в несъвършенството
Първи крачки, първи крушки
Каква е причината, три години по-късно да се завърне обратно в Европа не е ясно. Но е факт, че през 1963 г., Маурер отново се установява в Мюнхен и през същата година прави първата си лампа. Именно оттам започва и неговата кариера, донасяща му съвсем скоро и прозвището „поетът на светлината”.
Въпросната първа лампа е така емблематичната за цялото му творчество „Bulb“(„Крушката”). Тя дава началото на непрекъснат поток от безкрайно иновативни творби, някои от които доста абстрактни и пораждащи въпроси, но преди всичко – до една красиви. Именно „Крушката” е моделът, който се произвежда и до днес от 70-чления екип на Маурер в Мюнхен. Дизайнът представлява обикновена функционираща елекрическа крушка, поставена в друга, по-голяма стъклена крушка. Да, крушка в крушка… и проект за нощна лампа. Откъде вдъхновение, ще се запитате? Ами от 15-ватовата крушка висяща от тавана на бедно обзаведената венецианска хотелска стая. И от чаша-две червено вино! Толкова. На творците им трябва съвсем малко, за да създадат шедьовър.
Вижте тази публикация в Instagram.
Летящи скокове
Всъщност Инго Маурер бе непрекъснато вдъхновен от всичко, което го заобикаля и не щадеше времето и енергията си, за да създаде нов проект. За него целта не бе просто да сътвори повече или по-малко гениални осветителни тела, ами да успее да даде на светлината достатъчно добри „дрехи”, които да я обгърнат. И успяваше! Голямата му любов, в лицето на електрическата крушка претърпяваше какви ли не метаморфози през годините. Получаваше възможност да лети, благодарение на гъши пера (»Lucellino«, 1992), имаше уши като на Мики Маус (»I Ricchi Poveri Toto«, 2014), или пък бе придружена от компанията на гумена ръкавица (»Luzy Take Five «, 2018). Абстрактни… да, точно такива бяха лапите на Маурер. Той вземаше в ателието си всичко, което му хареса – хартия, текстил, порцеланова посуда, пера, керамика, театрални маски. Подреждаше ги, оформяше ги, рисуваше по тях… и сетне ги превръщаше в изкуство. Неповторимо и неподражаемо изкуство!
Крайни решения
Като всеки друг творец и Инго Маурер имаше своята най-голяма болка, породена от любимото му занимание. Той не веднъж е споделял, че енергоспестяващите крушки, наложени със закон от Европейския съюз са най-голямата катастрофа не само за творчеството му, ами и за целия дизайнерски свят. Маурер твърдеше, че те са първо грозно, а сетни и изключително неестествени, защото тяхната светлина е „студена и бездушна”. Близки до дизайнера споделят, че той е бил толкова разочарован от приемането на новия закон, че отказвал да се примири с този факт и дори обмислял варианта да преустанови дейността си и да се пенсионира. За щастие не го прави и почти до последния си миг, твори и подчинява светлината.
Вижте тази публикация в Instagram.
Безкрайност
Инго Маурер напусна този свят на 21 октомври 2019, на 87-годишна възраст. Той бе специален човек, който вдъхновяваше, предизвикваше и непрестанно изненадваше хората. Неговото мислене, неспокоен творчески дух и неподправена оригиналност ще продължават да се проявяват чрез наследниците му в областта на осветителния дизайн. А светлината, която успя да проектира и подчини ще продължава да озарява света, защото когато създаваш стойностно изкуство, изписваш своето име във вечността!
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram
