Малала Юсафзаи: една история за непримиримата сила на женския глас

x

 


„Помня, че микробусът се отклони от главната улица на военния пропускателен пункт и зави покрай празното игрище за крикет. Не помня нищо друго.

Когато сънувам стрелбата, татко също е в пикапа и го прострелват заедно с мен, после навсякъде гъмжи от хора, а аз търся татко.

В действителност внезапно сме спрели. Точно до гроба на Шер Мохамед Хан, финансов министър на първия владетел на Суат. Гробът е обрасъл с трева, а отдясно е захарната фабрика. Трябва да сме били на по-малко от двеста метра от пропускателния пункт.

Не сме видели какво става отпред, където на платното застанал млад мъж с брада и светли дрехи и махнал на шофьора да спре.

– Това ли е микробусът на училище „Хушал”? – попитал той.

Шофьорът ни Усман си помислил, че въпросът е глупав, защото името на училището е изписано отстрани.

– Да – отговорил.

– Трябва ми информация за няколко деца – заявил мъжът.

– Иди в канцеларията – отговорил Усман.

В това време друг млад мъж в бяло приближил отзад към каросерията на пикапа.

– Виж, някакъв журналист идва за интервю – посочила го Мониба.

Откакто започнах заедно с баща си да говоря по разни мероприятия в защита на образованието на момичетата и против талибаните, често ни търсеха журналисти, дори чуждестранни, макар и не така, насред улицата.

Мъжът носел кепе и приличал на студент. Скочил в каросерията и се надвесил над нас.

– Коя е Малала? – попитал.

Никой нищо не казал, но няколко момичета ме погледнали. Само моето лице не било забулено.

След това онзи вдигнал черен пистолет. По-късно разбрах, че бил колт, четирийсет и пети калибър. Няколко момичета изпищели. Мониба ми разказа, че съм стиснала ръката ѝ

Приятелките ми твърдят, че стрелял три пъти едно след друго. Първият куршум ме пронизал над лявото око и стигнал чак под лявото ми рамо. Свлякла съм се върху Мониба и от ухото ми шурнала кръв, а следващите два куршума улучили момичетата от двете ми страни. Единият ранил лявата ръка на Шазия. Третият пронизал лявото й рамо и дясната ръка на Кайнат Риаз.

По-късно ми разказваха, че ръката на стрелеца треперела.

Когато сме пристигнали в болницата, дългата ми коса и скутът на Мониба били окървавени.

Коя е Малала? Аз съм Малала и това е моята история.”



Позволихме си да цитираме част от книгата „Аз съм Малала”, която е на българския пазар, благодарение на издателство „Обсидиан”. Думите на авторката са преживени. Докосващи, без да звучат високопарно или да търсят съжаление. Разказани от първо лице, видени през очите на едно 15-годишно момиче.

Малала Юсафзаи е родена през 1997 година. Днес, на 17-годишна възраст, тя е носител на Нобелова награда за мир. Днес, на 17-годишна възраст, тя е преживяла опит за убийство, предизвикал международен отзвук.

Простреляна три пъти в главата. Оцеляла по чудо. Едно младо момиче, чийто силен глас привлича вниманието на талибаните, окупирали родната ѝ долина Суат в Пакистан.

На 12-годишна възраст тя започва да пише за BBC, описвайки ограниченията, налагани върху жените. Дъщеря на ерудиран мъж, успял с цената на лишения и трудности да отвори училище, тя върви по стъпките му, докато не идва момент, в който успява да надмине стремежите му.

„Мъдрата поговорка, че „Перото е по-могъщо от меча“, се оказа вярна. Екстремистите се страхуват от книги и моливи. Силата на образованието ги плаши. Страхуват се от жените. Силата на женския глас ги плаши.”

Тези думи бяха част от речта на младото момиче пред ООН миналата година. Уверена и горда, Малала се изправя пред целия свят, за да говори за силата и куража на човешкия дух, преследващ уж изначалното му човешко право на достъп до образование.



Строгите правила, наложени върху жените в провинцията ѝ, не успяват да прекършат нейната воля. Тя продължава да ходи на училище, представяйки се за по-малка, защото това е единственият възможен начин. Въпреки крехката си възраст, тя отказва да наведе глава и да се примири със забраните, което я превръща в мишена. Тя е едно-единствено непълнолетно момиче, от което се страхуват стотици, може би хиляди екстремисти. Едно момиче, превърнало се в символ на неравната борба за образование на жените по целия свят.

Благотворителният фонд, носещ нейното име, има за цел да помогне на наистина по-слабия пол да получи това свое право. Рисковете, на които подлага себе си и семейството си, миналата година я отличават с наградата за защита на човешките права „Сахаров”, а тази година ѝ присъдиха титлата за най-млад Нобелов лауреат в историята.

А Малала е само на 17 години. Историята на живота ѝ обаче не се измерва в нито едно летоброене. Защото отпечатъкът, който продължава да оставя, никога няма да бъде заличен.



Текст: Станислава Добрева

Снимки: Time Magazine/Press

Вижте още:

Какво да прочетем от тазгодишния Нобелов лауреат за литература?

Уерис Диъри – пустинното цвете, което разцъфна сред безброй кактусови бодли

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Пуловер с шарки

  Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Обувки на ток Gilda Черен от Le Silla

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Суитшърт Екрю Relaxed Fit от Polo Ralph Lauren

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

The Absolute Moisturizer CHC Anti-Ageing Cream With Matrixyl

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Сатен за петък и за всеки ден.

Ако сте пропуснали
Най-четени