Има разговори, които протичат плавно и човек се носи през тях с лекота. Има и такива, през които се влачи. Моят с Маноела Игнатова, която в следващите редове ще наричам Мани, се причислява към първата категория. Накратко, надявам се да прочетете този материал на един дъх, защото в него има трепет, има страст и има вложено послание.
Ето какво ми разкри Мани за тайнството на рисуването с къна.
Какво въплъщава рисуването с къна? Каква философия съдържа в себе си?
Рисуването на тялото с къна е красива и загадъчна форма на изкуство, използвано в продължение на векове, за да лекува, украсява и благославя. Хена или къна е багрило, направено от растението Lawsonia Inermis. Вирее и се отглежда основно в Северна Африка, Западна и Южна Азия, Северна Австралия, Нова Зеландия…
В редица топли страни храстът се култивира като растение за употреба във фармацевтичната и козметичната индустрия. От най-младите листа се получава естествен оцветител за коса – зеленикавият прах Къна, който познаваме и използваме от векове. По-старите листа се влагат в шампоани и балсами за коса, а от цветовете му се добива етерично масло за целите на парфюмерията.
Повечето хора възприемат рисуването с къна единствено декоративно, защото лечебните ѝ свойства са малко познати у нас. Медицинската употреба на къната е част от Аюрведичната и Унани индийска народна медицина, както и част от лечебните традиции в Северна Африка. Това е възможно благодарение на съдържащите се в къната растителни стероли, флавоноиди, кумарини, танини и др.
Сред превъзходните лечебни качества на натуралния продукт са антипиретично действие – охлажда и понижава телесната температура, спазмолитично, релаксиращо действие, антисептично, противогъбично действие, подхранващо действие при пърхот и кожни проблеми (намалява отделянето на мастна секреция, предотвратява загубата на коса като я прави бляскава обемна и жива), нанесена върху кожата я прави гладка и еластична, като я предпазва от напукване и да балансира хормоните и да пречиства кръвта.
В древността в Мароко с нея багрели вълната и боядисвали кожите на батабани, тъй като действа противогъбично, защитава от плесени и отблъсква насекомите. В Малайзия с отвара от листата на билката се прави гаргара за възпалено гърло и пресипналост.
Оцветяването на кожата и косата става възможно благодарение на Lawson, известен също като hennotannic asid съдържащ се в растението, което е оранжево-червеното багрило. В резултат от химическото взаимодействие с кератина в кожата и косата се получава цветът, който мнозина от нас харесват.
Пастата за рисуване върху тялото се получава след като изсушените листа къна се смилат на прах, като по желание се смесват с други естествени съставки – етерични масла, чай, кафе, лимонов сок, захар и различни ароматни подправки.
Най – често се ползват съставки с високо съдържание на танини като евкалиптово, карамфилово, лавандулово масла, които наред със специфичните си благоприятни свойства имат антиоксидантно действие и са естествени консерванти. Добавя се захар, която да помогне на пастата да задържа влага и по-дълго да остане залепнала за кожата. Киселината от лимоновия сок разгражда целулозата в стритата къна и освобождава цвета ѝ. Ниското PH ускорява процеса.
Готовата паста се нанася върху измита със сапун, подсушена кожа. След приключване на нанасянето и пълното изсъхване, пастата се отстранява с тампонче със зехтин или олио. Красивите следи, които остават върху кожата, траят от една до три седмици.
Трайността зависи от оригиналния цвят и свежест на къната; мястото, на което е разположена рисунката (дебелината на кожата и как се ексфолира); колко дълго е изчакано изсъхването при нанасянето и каква е температурата на кожата; количеството на меланин и колаген в кожата; химията на тялото (киселинно-алкална среда и скорост на протичане на реакциите и грижите, които човек полага за рисунката си.
Необходимо е да се спазят няколко основни особености след като приключи нанасянето върху кожата – например, да се избягва допира на рисунката с вода през първите 24 часа. Целта е да се даде възможност на цвета да развие напълно. Веднага след отстраняването на пастата цветът е оранжев. Необходими са до две денонощия, за да потъмнее и да стане наситено кафяв. Още една тънкост, която помага на рисунката да се запази по-дълго – добре е да се полага масло, олио, зехтин или крем от естествени продукти няколко пъти на ден, както и преди къпане.
Увлекателният разказ на Мани продължава с духовното изражение на това екзотично занимание, което много повече от просто красива рисунка. Повече за символиките на всяка рисунка и голямото вълшебство, както самата тя го определя ще споделим само след ден.
Следва продължение …
Разговор: Ивайла Влахова
Снимки: Николай Апов
Вижте още: