Михаил Динчев е артист и педагог с космополитен дух, чийто житейски и професионален път свързва Видин и Пловдив със Стокхолм и Хелзинки. Като основател на формацията „Леле Леле“, вече 23 години той създава мостове между културите, превръщайки балканския фолклор в истинска сензация на скандинавската сцена. Неговата артистична биография е наситена с легендарни моменти, от спонтанни концерти с Теодосий Спасов в София до двете години, прекарани като уличен музикант в Испания и Португалия, където оцелява единствено чрез магията на нашенските ритми.
Освен изпълнител на тамбура, певец и танцьор, Михаил е висококвалифициран педагог, завършил Кралската музикална академия в Стокхолм. Той е един от малкото специалисти по холистичния метод на Далкроз, при който движението на тялото е основният инструмент за усвояване на музиката. В Швеция той прилага този подход в рамките на социалния модел „Ел Система“, като същевременно води семинари по традиционни хора в престижни европейски музикални университети.
Михаил не просто изпълнява музика, той я документира и изследва чрез своя собствен лейбъл, чиято последна гордост е диск с изворен фолклор от родопското село Равногор. В свободното си време той говори пет езика и намира покой в небето над Стокхолм, където изработва и пуска хвърчила – хоби, което за него е метафора на самата музикална импровизация. С умението си да води както хорото, така и публиката към едно по-дълбоко разбиране на изкуството, Михаил Динчев остава истински културен посланик, за когото границите между сцената и живота отдавна са заличени.
Оркестър „Леле Леле“ от Стокхолм пристига у нас за концерти в Бургас и София. В морския град ще бъде на 17 март в Драматичен театър „Адриана Будевска“ от 19 часа, а в столицата два дни по-късно – на 19 март, в Sofiа Live club, от 20 часа. Те ще представят най-новото си музикално шоу, което е част от първото издание на „Балкански джем сешън“, а концертите са със свободен вход до изчерпване на местата.
Седем Селфита Стил: Коста Каракашян
Луиджи Каталано за страстта в музиката и la dolce vita
Сара Алберт: „Сърцето е моят подпис – то е уязвимо, но и смело“
Вашият професионален път минава през неочаквани завои. Как се случи така, че един студент в Стокхолм избра да специализира в Пловдив и да провери виталността на нашия фолклор по улиците на Испания и Португалия?
2005 и 2006 година бяха изключителни за моят музикален живот. Тогава, учейки в Кралска музикална академия в Стокхолм, имах възможността да прекъсна една година, за да специализирам български фолклор в Пловдивската музикална академия „Асен Диамандиев“. Там имах възможността да се отдам изцяло на българската традиционна култура, което включваше свирене на тамбура, свирене в оркестър, народно пеене и народни танци. Още в първите месеци в Пловдив успях да организирам, фолклорен джем сешън за студентите по български фолклор, който продължи да се случва всяка седмица през цялата учебна година в тогавашен пловдивски бар Гепи. Оттам тръгва и импулса към проекта Балкански Джем Сешън, който ще представим на българската публика, и който развиваме с „Леле Леле“ в Швеция още от 2017 година. Съвсем интуитивно поех пътя на уличния музикант през Европа, лятото на 2006 година. Насъбрал много впечатления и научил доста за българската музика и песен реших да изпробвам какъв отзвук бих получил ако не се опитвам да свира неща, които се харесват на повечето хора, ами залагам изцяло на българската фолклорна музика. За моя изненада отзвука беше много позитивен и вълнуващ и ми даде възможността да остана в Испания и Португалия цели два месеца като се издържах от това занимание. Това беше едно интуитивно пътешествие по пътя на музиката, което потвърди вярванията ми за виталността на българската традиция, както и за силата на музиката като изкуство.
Спомняте ли си първата среща с Теодосий Спасов в София? Как се ражда един „спонтанен концерт“ между „Леле Леле“ и кавала на Теодосий?
2005, съвсем спонтанно и неочаквано се запознах с Теодосий Спасов, който се появи на представянето на книга за тамбурата, където бях с моя тогавашен учители по тамбура Любомир Владимиров. Теодосий Спасов дойде и седна на нашата тамбуристка маса, завърза се разговор, и по-късно се срещнахме отново, в Пловдив, на фестивала Пловдивски джаз вечери, където той се изявяваше с Милчо Левиев и други известни наши музиканти. През 2006 Теодосий гостува на фолклорния джем-сешън с негово трио в Бар „Гепи“. Лятото на 2006-та аз успях да организирам кратко турне на „Леле Леле“ в България. Това беше второто българско турне на групата. Съвсем спонтанно решихме да му се обадим и го поканим да ни гостува на концерта в известния Софийски клуб „Swinging Hall“. Това беше една незабравима вечер в света на музиката с един от най големите български музиканти.
Имате необичайно хоби, изработване и пускане на хвърчила. Има ли обща метафора между летенето на хвърчило и импровизацията в музиката?
Изработването на хвърчилата за мен не е необичайно хоби, но може би в България не е толкова популярно все още. По света има много фенове на хвърчилата, както и в много държави го има като развита традиция. В днешно време в интернет човек може и сам да научи принципите на това изкуство, което комбинира техника, математика, сръчност, артистичност и фантазия. Пускането на хвърчила и музициране са две почти идентични дейности. И в двата случая трябва да позволиш на фантазията ти да лети. Танцът на хвърчилото в небето е еднакво поетичен и красив като една прочувствена импровизация с много присъствие и израз. Не случайно светът на хвърчилата ме е привлякъл!
Били сте част от организацията на 60-годишния юбилей на Стокхолмския празник на хвърчилата. Какво научиха шведите от Вас в работилниците за хвърчила?
Работилниците за хвърчила отварят този невероятен свят и въвеждат участника в него по един приятен и забавен начин. Изработването на хвърчилата е един много социализиращ момент, който включва всички участници, които присъстват. Те разговарят свободно и спонтанно, споделят своите открития, помагат си взаимно, опознават се и в същото време пробват своята фантазия. Изработването и летенето на хвърчила е още един начин по който млади и възрастни могат да се изразяват артистично в една креативна и благоприятна среда. За едно дете една такава работилница е портал към науката, поезията, креативността и фантазията по един практичен, непринуден и неинтелектуален начин.
Казвате, че не спортувате, защото танците са Вашият тренинг, но карате кънки от времето ви във Финландия. Кое е по-трудно – да водиш хоро или да се задържиш на леда след 7-годишен престой там?
Фолклорният танц е моя тренинг и любимото ми движение, както през зимата е карането на кънки. Попадайки във Финландия, в семейството в което живеех, карането на кънки беше зимното занимание на децата от това семейство и те ме социализираха с други техни приятели на леда. Тогава бях на 17 години и не си спомням как точно се научих да карам, но явно се е получило. В Швеция зимният период е по-затворен, стои се много в къщи, и за това кънките са една необходима алтернатива. Особено специално и красиво е преживяването, когато замръзнат езерата заобикалящи Стокхолм. Много хора карат кънки на леда, на замразено езеро.
Фолклорният танц има много измерения за мен, той не е само реакция ами и контакта с българския корен, също така и разбирането и осезаването на българските ритми и размери в дълбочина. Ритъмът е телесно явление и предпоставка за овладяване на неравноделните размери. Умее ли човек да танцува едно хоро, то израза при изсвирването на музиката е дълбоко закотвен в тялото, благодарение на танца. За мен лично и двата активитета са музикални, и при двата човек трябва да овладее баланса, координацията, гъвкавостта и да открие музиката в тях. Не мога да определя кое е по-трудно, може би двете си помагат взаимно.
Ако трябва да изберете само една дума, която да описва прехода от Видин през Пловдив до Стокхолм, коя би била тя?
Думата, която описва моя път от Видин през Пловдив до Стокхолм, това е музиката.
Мишо, ако трябва да поканите един човек, който никога не е чувал българска музика, на концертите ви в Бургас или София, какво бихте му обещали, че ще преживее?
Ще се постараем тя/той да получи едно максимално позитивно, ритмично и наситено с живот и емоция музикално преживяване. Атмосферата ще бъде силно приобщаваща, жизнерадостна и празнична. Музиката ще бъде завладяваща, с дълбок корен, пъстра на енергия и свързваща далечно минало с настоящето.
*Всички подробности за концерта, вижте ТУК.
Текст: Fashion Inside
Снимки: Личен архив
