Без нужда от дълги въведения, днес ще ви разкажем история за възпяването на красотата по всички възможни начини. Откриваме я във фотографиите на Анета Иванова, които вече са обиколили света, представени в изложби в Ню Йорк, Париж, Люксембург, Сао Паоло, поставяни на корици на списания в Германия, Франция, Индия и Китай. Млада, талантлива и будеща възхищение, така я виждаме ние. А ето какво ни разказа тя…
Казвам се Анета и в момента живея и работя във Варна, занимавам се с фотография и с уеб дизайн. Обичам морето, дългите разходки, интересните разговори и онова специфично чувство, което изпитваш, когато видиш резултата от труда си.
Как започна да се занимаваш с фотография?
Хванах апарат, когато бях още тийнейджър, влюбих се във фотографията и почти веднага след това зарязах рисуването. После, по напълно естествен начин, започнах да уча, да се интересувам, да снимам много и да търся нови и нови начини да изразявам идеите си. И така до сега.
Как се съчетава изкуството с програмирането? И как едното помага на другото?
Трудно се съчетават, но аз си намирам начина. И двете са свързани с много логика и мисъл, но все пак са много различни – едното е постоянно решаване на проблеми, но абсолютно праволинейно, докато другото е хаос, емоция, чувство. Не бих казала, че си помагат, но не си и пречат, което е достатъчно.
Какви истории разказваш със снимките си?
Винаги е различно. В началото бяха истории за пътуване, за нови места и различни моменти, после прерастна в изразяване на моментни чувства или дълго обмисляни идеи. Винаги ми се е искало снимките ми да бъдат възприемани по-скоро като провокация към зрителя, отколкото като отворена и ясна история. Иска ми се хората да виждат себе си и да добавят себе си във фотографиите ми, да общуват с тях, да ги изживяват по своему.
Твои фотографии са изложени в момента в София. Как се стигна до „An ode to everything“, както е и наванието на експозицията?
Люба ме намери, свърза се с мен преди няколко месеца и ми разказа, че много би искала да представи фотографиите ми в SOHO. Мястото се оказа страхотно, с много приятна атмосфера и чудесни хора и доста далеч като понятие от стандартните галерии, което много ми хареса. Името на изложбата идва от името на една от най-любимите ми серии – An ode to the sea. Крайната селекция кадри беше доста разнообразна, буквално като ода за всичко – от море и цветя, до архитектура и космос.
Какъв свят искаш да покажеш в кадрите си?
В кадрите си показвам моя си свят – това, което се случва в главата ми, нещата, които минават през мен, идеите, които понякога не ме оставят да заспя. С времето се променям, мисленето ми се променя, съответно и кадрите стават по-различни. Малко по-зрели, малко по-обмислени.
Използваш интересна техника за фотографиите си, в която съчетаваш места и хора. Съдържа ли се някакво послание или е плод на експериментаторски дух?
Плод на доста проби и грешки. Самата техника е стара колкото фотографията и дава невероятна свобода да вплетеш в едно две форми, които по принцип не биха могли да се съчетаят. Контрастът между двете е много интересен и дава възможност за много по-изразително представяне на идеите.
Вдъхновението – то има ли форма за теб?
В повечето случаи – не. Вдъхновението е всичко и навсякъде, понякога идва от никъде, в повечето случаи само, без да бъде предизвикано специално. Разбира се, че красиви гледки, хубава книга или музика понякога предразполагат към по-креативно мислене, но определено не е правило, което е винаги приложимо.
Имаш ли интерес в сферата на модата?
Да, преди няколко години дори започнах свой personal style блог, но се отказах от начинанието. Модата е нещо, което винаги ми е било интересно по един или друг начин, дрехите според мен са един вид изкуство, ако са направени с внимание и любов към детайла.
С кой известен моден фотограф би искала да си парнираш в бъдеще?
Винаги съм се възхищавала на Карл Лагерфелд като личност и много бих искала да видя неговия процес на работа. Обожавам също така Peter Lindbergh и искрено се възхищавам на Baldovino Barani и на невероятните му приказно-плашещи светове.
Какъв е любимия ти моден стил?
Напоследък и в модата, и в дизайна, и фотографията харесвам минимализма. Изчистените дрехи, в цветове бяло/черно/бежово, липсата на много елементи и наличието на малко, но силни детайли, ме грабва.
Какво ти предстои?
Предстои ми много и интересна работа и много нови идеи, надявам се. Скоро очаквам издаването на моя малка книжка, а по-нататък се надявам да завърша серия нови фотографии в малко по-различен стил.
За интервюто: Ивайла Влахова
Снимки: Анета Иванова
Вижте още:
Александър Ковачев: „Не вярвам, че уютът се постига с предмет.“
Нели Митева – жената, която подава ръка на младите дизайнери в България
