Станислав Трифонов-Nassimo

Познавате неговият Дядо Добри, притихнал върху жилищен блок в столичния квартал „Хаджи Димитър“. Вероятно сте виждали и Българката и хляба, триптиха „Мир“ в „Капана“ в Пловдив, уникалният „лъвски“ локомотив на БДЖ и/или Малкият принц в подлеза на Операта в Бургас (в съавторство с Естео). С нарастването популярността на графити културата у нас, името на Nassimo все по-често се споменава като един от най-емблематичните ни стрийт арт художници. Преди броени дни на своеобразен графити брънч с едни от най-добрите графити артисти на България, той изрисува любимите си детски спомени в амфитеатъра на Sofia Ring Mall. Вдъхновено от безгрижното детство, изпълнено с игри и забавления навън, арт събитието се оказа определящо и за организаторите на проекта на затворения комплекс River Park.

Щрих свежа боя, послание между редовете и пътуване във времето със спомените на Насимо: от първото графити послание до последната мечта…

Кое те провокира да хванеш спрея и да оставиш следа върху стена?

Началото бе поставено с влизането ми в компанията на по-буйните хлапета от улицата и момента, в който се запалих по скейтборд културата. Възхищавахме се на шарените рампи и стени, които виждахме в скейт филмите. Започнахме да се опитваме да копираме видяното, без дори да знаем какво всъщност правим.

Не ми трябваше много време, за да се пристрастя, мисля, че стана още от първото драсване – адреналинът и тръпката бяха неописуеми. През първите 15 години всички моменти бяха скандални. Всяка нощ измисляхме все по-пикантни места за рисуване и всяка една случка и ситуация оставяха трайна следа в съзнанията ни.

Ако можеше да се върнеш години назад, какво би казал на своето Аз тогава?

Бих му казал същото каквото и сега: Keep on rockin’, brother!!! Бих го предупредил да пази съзнанието си чисто и да се вглежда по-дълбоко в случващото се наоколо… Да учи по-усърдно и да чете повече книги.

Споменът от детските ти години, с който отказваш да се разделиш докато си жив?

Бельо, моят любим котарак.

Кой първи повярва в таланта ти?

Приятелите ми, с които рисувахме по улиците. Никой друг не повярва в началото в екстравагантното ми начинание. С времето и напредъка ми всички повярваха.

Изкушен ли си да създаваш политически ангажирани творби като Банкси и Шепърд Фери?

По едно време бях, но реших, че искам да инвестирам повече от енергията си в това да създавам изкуство, което провокира, но и същевременно издига съзнанието. Ако искаме промяна, то трябва да се съсредоточим не в проблема, а в разрешението му. Моите картини се занимават най-вече с това да покажат по-светлата алтернативата, вместо да насочват вниманието към проблемите.

Търсиш ли вдъхновението или чакаш то да те връхлети?

Вдъхновението идва с работата. Никога не чакам.

За един творец винаги е трудно да посочи любимата си творба, но все пак: в коя вложи най-много сърце, безсъние и вдъхновение?

Когато съм влюбен и рисувам нещо, с което искам да изненадам любимия човек, се случва най-мощната магия. Всичките ми работи, които са рисувани под това влияние, са станали силни и разтърсващи. Най-любима за мен е винаги тази творба, по която работя към момента.

От къде черпиш вдъхновение, за да твориш?

От всичко, но най-силно е вдъхновението от любовта, определено. Тя ме мотивира най-силно, а в моменти, когато наистина я чувствам дълбоко, направо не мога да спра.

Нарисува тъгата, любовта, добротата, милосърдието… какво все още не си?

Нищо от горе изброеното не съм нарисувал на 100%, все още не съм реализирал най-чистата и безкористна любов. Също така не смятам, че съм станал толкова добър човек, колкото ми се иска. Има много все още, над което да се работи.

С какво запълваш тишината докато твориш?

Често с музика, но често и с тишина.

Вижте още:

На кого/какво служат сърцето и душата ти?

Вярвам в себе си, вярвам в любовта, вярвам и в Твореца. За да създаде такова удивително творение като света, в който живеем, Той трябва да е невъобразимо интелигентен.

25 години в творческото амплоа Nassimo. Какво да очакваме от следващите 25?

Неочакваното на квадрат.

Текст: Велиана Симеонова

Снимки: River Park, личен архив