Вера Йорданова: когато моделството и кулинарията се сливат в едно цяло

Снимка: Ben Shaul

Тя е модел, актриса и не на последно място: кулинар, който постепенно започва да превръща хобито си в професия. Родена е в Хелзинки, в семейството на български музиканти. И макар че е отраснала в родината на Дядо Коледа, говори страхотно родния ни език. Снимала се е в кампании на големи имена в модата, сред които Yves Saint Laurent и Speedo, например. Изявите ѝ в киното я отвеждат до филм на Тарантино, а в момента се е посветила на кулинарни приключения. Какво още ни разказа за себе си, вижте в следващите редове.

Живеете между три коренно различни града: Ню Йорк, Хелзинки, София: кои са ключовите думи за всеки от тях? А къде се чувствате най-силно у дома си?

И трите града ме инспирират по различен начин. Хелзинки за мен ще е винаги много фреш град, не само заради климата и чистия въздух, но и защото там започна кариерата ми. Ню Йорк е определено екшън, това, което става в момента. А София за мен ще е свързана винаги с едно щастливо завръщане. За сега най-много се чувствам вкъщи в Ню Йорк, но къщата на майка ми и баща ми в Пазарджишко е дом по съвсем друг начин.

Снимка: Giuliano Bekor

Професионалният Ви живот също е разделен между три сфери: моделство, актьорство и кулинария. Какво Ви носи всяка от тях?

Моделството определено ми донесе много. Аз израснах с него, видях света и най-важно –научих за себе си. Това за мен беше една супер подготовка за живота след това. Актьортсвото и сега писането на книга с рецепти и истории, свързани с пътуванията ми, са креативна работа, която обичам и просто ме кара да се чувствам щастлива. Обичам да разказвам истории и може би това е връзката. А кулинарията си е просто моя страст от малка.

Разкажете ни за моделската си кариера, как започна и кои са незабравимите моменти, които Ви донесе?

Кариерата ми на модел започна в Хелзинки. Приятелка ме покани на партито за 10-годишнината на най-престижната агенция във Финландия, а аз в същото време празнувах 17-ия си рожден ден. Там, на партито, ме видя шефката на агенцията Лайла Снелман и така започнах.

Имам много незабравими моменти… от ревютата в Париж, до снимане на кампании в Ел Ей и след това Ню Йорк. Но има и такива, които са незабравими по съвсем друг начин. Спомням си например как открих ревюто на Патриша Фийлдс в Маями и всичко беше супер, но на края на подиума дългата ми дантелена рокля се заплете в токчето ми и се получи нещо доста комично, след което публиката, разбира се, изръкопляска. Спомням си как в Париж на ревю на Jean Charles de Castelbajac панталоните от последния ми аутфит изчезнаха и хореографа ме бутна на сцената без тях… за щастие, носех нещо като туника и никой не забеляза, но аз се чувствах доста неловко. И също така си спомням как имах снимки в Коста Рика, но изпуснах самолета и трябваше да хвана друг местен малък самолет, който поради технически причини кацна буквално в средата на джунглата. Нямаше как да се обадя и чаках 5 часа някой да ме намери, страхувайки се, че някоя пума ще ме изяде. За някои от тези неща разказвам в книгата си.

Снимка: Giuliano Bekor

Имате ли любим стил? Каква е Вера Йорданова в ежедневието и каква – по време на специалните събития?

Стилът ми се променя от комфортно-елегантен до хипи/рок шик, а по време на специални събития обичам да съм classic with an edge (класическа визия с нетрадиционен завършек – бел.ред./прибл. превод).

Как се случи преходът от модната индустрия към филмовата такава?

Това е била една моя мечта от малка и просто беше време да се опитам да направя нещо за нея. Преместих се в Ел Ей от Барселона, започнах актьорски курсове, а след това започнах да се явявам на кастинги.

Снимка: Nicolas De Bruin

Снимали сте се във филм на Куентин Тарантино („Хостел II” – бел.ред.) – какво е чувството да работите с творец от световна величина?

Невероятно, разбира се. Аз винаги много съм го уважавала.

В момента сте се посветили на кулинарната дейност. Как се насочихте към занимание, толкова различно от света на модата и киното?

Винаги съм обичала кулинарията и в семейството ми винаги се е готвила много хубава храна. Освен това имах щастието да живея в градове като Париж, Барселона, Милано, Хелзинки, Ел Ей, Маями и Ню Йорк. А сега често пътувам до Южна Америка, защото пък семейството на приятеля ми е от там. Това, разбира се, много обогати моето въображение в кухнята, а в същото време и уменията ми.

Книгата, която пиша, е инспирация от моите пътешествия и спомени, така че това не е една типична книга с рецепти, а нещо като кулинарен дневник на един пътешественик, в който, освен 100 рецепти, има малки разкази, моя фотография и илюстрации. Не е посветена на българската кухня, макар че имам много вдъхновени от България рецепти.

Кулинарията, на пръв поглед, може да е много различно от киното, но за мен е просто друг начин на разказване на една история. И ако тя е вкусна и мирише апетитно, още по-добре!

Книгата ще се издаде първо във Финландия този септември,но се надявам скоро след това да излезе и в България. Вече съм говорила с едно много хубаво издателство и се надявам нещата да се получат.

Снимка: Federico Ruiz

Коя е любимата Ви рецепта, която бихте споделили с читателите на Fashion Inside?

Хмм.. тъй като лятото е близо, ще ви дам една рецепта за сладолед по български – с извара и кисело мляко. Ще се изненадате колко вкусно става!

Затоплете 250мл течна сметана със 125 мл захар и малко ванилия. Дръжте на котлона, само докато захарта се разтопи. Смесете 220 г извара (да е добро качество, но най-вкусно става с домашна), 200 мл кисело мляко (да е хубаво и гъсто) и леко започнете да прибавяте сладката сметана, докато бъркате постоянно. Ако случайно имате машина за сладолед, можете да направите сладоледа там, ако нямате – сложете сладоледа в пластмасова кутия, затворете и просто го поставете в камерата на хладилника. Разбърквате всеки 30-45 минути, докато получите сладолед. За да обогатите вкуса, преди сладоледът съвсем да замръзне, ако искате, прибавете ядки, мед, шоколад или карамелизирани кори от портокал и лимон. А ако сладоледът е само за големи, може да прибавите и малко ром, това не само му придава невероятен вкус, но и го прави по-мек. Да ви е сладко!