Жената, която никога не си отиде: Невена Коканова

x


 

View this post on Instagram

 

A post shared by 100 лица на театъра (@100facesofbgtheatre)


„Сама идвам и сама ще си отида.

Идвам да позная любовта не от формули, а с риск да получа рани от изгаряне. Дори да са неизлечими.

Да преодолея себе си, да пречупя усвоения от векове начин на мислене и поведение. Да сломя инстинктивния си момичешки страх и глупав срам. Да стъпча предразсъдъци, съмнения, скованост. Това е равно на революция.

Гледам света от високо с освободени очи.

Лудешки весело! Да имам самоинициатива в собствения си живот, да направя един експеримент в любовта, да измисля нещо, да закопнея за нещо и да имам смелост да го осъществя. Такива ще са хората на бъдещето.

Ние в тоя полуразрушен таван сме изгревът на утрешните хора.

Бъдете, млади влюбени, бъдете като нас! Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до развалини!”



Блага Димитрова пише „Отклонение” специално за Невена Коканова. През 1967 година актрисата се превъплъщава в Неда от едноименния филм на Иван Андонов. Първата дама на българското кино е емблема на близо половин век в родната филмова индустрия. Над 60 роли бележат кариерата ѝ, сред които незабравимите ѝ участия в „Тютюн”, „Крадецът на праскови”, „Карамбол”, „Момчето си отива”, „Галилео Галилей”.

Невена Коканова не е учила актьорско майсторство и е поредно доказателство, че талантът не е резултат от университетско образование. Пътят й към киното се открива още на 17-годишна възраст, когато е част от масовка за филма „Две победи”. Тогава се запознава със съпруга си Любомир Шарланджиев, с когото са заедно до неговата смърт през 1979 година. Тогава, в негова памет, тя завършва последния му филм „Трите смъртни гряха”.

Родена е в Дупница на 12 декември 1938 година. Рак отнема живота й през 2000, когато е на 61 години. Единственият път, в който актрисата показва гърдите си пред камера, е когато проверява за признаци на коварната болест в „Спомен за близначката”. За съжаление, 25 години по-късно това заболяване води до трагичния финал в истинската й история.


 

 


„Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене. Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена.” С тези думи журналистът Георги Тошев, който пише книгата „Невена Коканова: Коя съм?”, описва актрисата, запленила душите на няколко поколения.

Омъжва се на 19 години и съпругът й става нейния пръв учител по актьорско майсторство. Ямболският театър пръв и дава шанс, въпреки липсата на подходящо образование, забелязвайки красивата визия и таланта ѝ. Неслучайно днес той, заедно с театъра в родната й Дупница, носят нейното име.


 

 


Приживе Невена Коканова не обича да говори за личния си живот. Една от историите, които актрисата никога не потвърждава, е любовта й със сръбския актьор Раде Маркович. Двамата се запознават на снимачната площадка на „Крадецът на праскови”, а до днес се счита, че целувката им от лентата е една от най-красивите любовни сцени в българското кино. След края на филма сърбинът се развежда с жена си, но Невена остава със съпруга си. Според „легендата”, години наред те поддържат тайно връзката си, а тази година синът на вече покойния актьор – Горан, съобщи, че е намерил любовните писма на актрисата до неговия баща.


 

View this post on Instagram

 

A post shared by hidden bulgaria (@hiddenbulgaria)


Невена Коканова е едно от най-значимите имена в българското кино. И като такава, тя е носител на най-големите отличия, които могат да бъдат връчени в него. През 1976 година получава голямата награда „Златна камера” на Съюза на българските филмови дейци за значителен принос в българското кино. 19 години по-късно е удостоена със заслужения приз за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура. Още веднъж получава същото отличие през 1998-1999 година, а през 1999 получава орден „Стара планина” първа степен.


 

 


За финал избрахме да споделим няколко думи на примата на българското кино. Силни в своята правота и никога остаряващи, те звучат с ехо, което не утихва:

„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява”.


Текст: Станислава Добрева

Снимки: Instagram/press

 

Вижте още:

GIO DIEV: За амбицията, упоритостта и волята да се отличаваш

NERI KARRA: За интернационалния бизнес, роден от една мечта

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Препоръки от седмицата

Пуловер Бежов Regular Fit от AMI PARIS

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Пуловер Exeter Червен Regular Fit от Desigual

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожено яке Lonie Кафяв Loose Fit от Gestuz

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Стилът ни е визитната ни картичка.

Ако сте пропуснали
Най-четени