Връзката между Сърбия и Ню Йорк, както и връзката между пърформанса и западната ни съседка си има име – Марина Абрамович – жена, която едновременно носи типичния балкански борбен дух и непримирението, и мечтите на Запада. Марина е родена на 30-ти ноември 1946 година в семейство на изявени комунисти, в Белград. Детските ѝ години преминават изключително тежко, белязани от развода на нейните родители и деспотичното поведение на майка ѝ.
Кариерата си в сферата на пърформанса, тя започва през 70-те години, но още в детството си е давала заявка с поведението към родителите си, че няма да се занимава с нещо обикновено и ще бъде различна. Това най-силно си проличава, когато Марина решава, че е дошло време да си счупи носа сама, защото не го харесва, а очаква лекарите след това да го оформят като на Бриджид Бардо. Това, така и не се случва, но по-нататъшната ѝ кариера до известна степен е свързана с експериментите върху нейното собствено тяло и причиняването на болка в името на пърформанса.
Марина е активна в тази сфера вече няколко декади, което я провокира да нарече себе си „бабата на пърформанса”, а увлечението ѝ е да изследва взаимоотношенията между нея самата, когато изпълнява някакъв акт и публиката. Абрамович много често достига до крайности като да си гори косата, да стои гладна с дни или да си причинява някаква болка, за да изследва също волята на ума и границите на човешкото тяло.
Марина завършва изкуство в Белград и известно време след това преподава в Нови Сад. През 1971 година се омъжва за пръв път, но този първи брак завършва с развод след пет години. Втората любов на Марина – един немски артист, се оказва по-дълготрайна и обвързана с пърформанса. Двамата решават да базират изкуството върху личния си живот и връзката между телата си. Често твърдят, че те са една душа в две тела, докато не се разделят през 1988 година.
През 1997 година Марина среща любовта на живота си – италианеца Паоло Каневари, която връзка отново приключва нещастно. На биеналето във Венеция, през същата тази година, тя печели награда „Златен лъв” за инсталацията „Балкански барок”.
Марина признава, че в Сърбия не е приемана добре и никога не е получила признание като за творец. През 2011 година, обаче тя се появява на корицата на Elle в родната си страна.
Абрамович продължава да се занимава с пърформанс и до ден-днешен, а животът ѝ е запечатан в няколко ленти и в съзнанието на хората, които се запознават с творчеството, което самата тя посвещава на собствените си концепции и съществуване.
текст: Стефи Стоева
снимки: БГНЕС
