Дрехите са морзови сигнали

Докато нагаждах множеството леъри на визията си, та да заприлича от кълбо разнопосочни материи на прилежно подредена и добре обмислена картина, ми хрумна: толкова по-лесно би ми било да зарежа златистата пайетена рокля, плътния въглено-черен чорапогащник и не един, а двата кожени колана, които уж са там да контурират талията – и да нахлузя я чифт широки дънки, я някой клин за йога (който никога не е виждал постелка за йога). “Отиваш на масаж все пак”, прошепна едно гласче в главата ми. Съвсем така си беше – лечебен масаж от онези, които действат като няколко тренировъчни сесии и аутфитът няма никакво значение, защото през 99% от времето е сгънат на столче до кушетката. А после обмислях да заменя тишината на хоум офиса с шума на новото си любимо кафене. И двете дейности не изискваха дрескод. Особено пък екстра спаркъл кежуъл. 

Дрескодът идваше отвътре. Обличам се така, сякаш имам повод да го направя, защото понякога тези петнадесет минути повече пред вратите на гардероба придават вкус на целия останал ден. А в дните, когато мозъкът е неспособен да усети вкусовете на живота – блестящите пайетени презрамки върху сатенената риза действат като котва. Придават текстура там, където светът се усеща безлично плосък. Връщат блясъка там, където не прехвърчат искри. Дори онова усилие да прехвърлиш няколко реда закачалки, да съчетаеш това и онова, да закопчаеш катарамите на не един, а два колана – усилие, което понякога чувстваш такова, сякаш наистина плетеш риза от бодлива коприва – се превръща в стъпка обратно към теб. И значи си струва. Щом съм облякла аутфит с леъри, значи и всичко друго ще се подреди, нали?

Независимо дали ще го наречем допаминово обличане, или екзистенциална форма на себегрижа, изборът какво да носим казва нещо за самите нас. И не само разкрива незадоволените нужди на душата ни, а понякога успява да запълни част от празнините. Дрехите не са нито женска суета, нито парчета плат. В тях са втъкани нашата емоция, нашият светоглед и силата да променят и двете. Когато сивият анцуг превземе перманентно мястото на флуидния сатен, образът в огледалото изпраща своите морзови SOS сигнали. Затова в дни като този мислено поздравявам жената, която ме гледа отсреща – в прегръдката на златните пайети. Защото зная колко ѝ е коствало да бъде себе си.

ЛИЧЕН ДРЕШНИК е  седмична рубрика на Илияна Дадарова за Fashion Inside. Тръгва от конкретен аутфит и стига до преживяване или прозрение на жената, която го е облякла.  Защото историята на жената е историята на модата. А историята на модата е историята на жената.

Текст: Илияна Дадарова

Снимка: личен архив