Различна по дефолт, свободна по избор

Ако някога далеч в миналото най-дълбоките прозрения са били достигани в компанията на бутилка уиски посред нощ, съвремието предлага своя алтернатива – брънч на две приятелки, чиито графици се напасват веднъж на високосие. Вероятно читателите ми тук завъртат очи и плъзгат палец към хикса. И все пак аз заставам зад това си твърдение със силата на последната такава история, която започна с един невинен в същността си въпрос.

Докато приборите ми разкъсваха запечения сандвич с шунка и сирене, а приятелката ми дълбаеше в купичката доматена супа (толкова с подсказките за мястото на въпросната случка), разговорът ни прескачаше от небрежно подхвърлени офисни клюки към неизбежните теми за константните личностни кризи, които някога са били запазена територия на средната възраст. Колкото повече дъното на купичката се разкриваше, толкова по-кристално ясни ставаха и нашите тревожности. Не че търсехме отговори на въпросите си в думите на другата. Понякога и просто да ги изречеш на глас, знаейки, че някой ще ги чуе, е достатъчно.

“Мислиш ли, че експериментираш толкова със стила си и се обличаш нестандартно”, попита ме моята приятелка, “защото така ти определяш с какво да привличаш хорското внимание?”. Нейният въпрос ме накара да поспра в средата на отговора си и да размисля. Когато външността ти се отличава от нормата, това неминуемо привлича погледа на случайните минувачи. А какво казва този поглед често не казва почти нищо за теб. Той е съвкупност от предишните срещи (или липсата на предишни срещи) и приучени възприятия на гледащия. Колкото и да си го повтаряш обаче, рано или късно да трупат върху теб непасващи етикети, започва да тежи. И вътрешността ти търси своя начин да се откъсне. Дали модата е моят отговор на тези погледи?

Твърде симплифицирано би прозвучало да кажа, че това твърдение е напълно вярно. Или напълно грешно. Моите истини са пълни с нюанси, нищо не е нито черно, нито бяло. А понякога са абсолютен парадокс – като това да съчетаеш груба кубинка с ефирна дантела: не трябва да работи, но всъщност те преомисля.

Може би съществува взаимовръзка между модните ми избори и желанието ми да заявя себе си отвъд норматива на социалните етикети. Може би са продиктувани – частично – от вътрешно желание да имам контрол над начина, по който бивам възприемана. А може би са артефактите на незавършил бунт срещу всичко, което някой някога си е помислил, че съм. “Знаеш ли”, отвърнах ѝ най-сетне, “чувствам го по-малко като броня и много повече като свободен пас”. Защо да се затварям в границите на “нормалното”, когато отвъд тях съществуват всеобятни светове? Веднъж прескачам невидимите бариери, защото съм различна по дефолт. И втори път – по собствено желание.

ЛИЧЕН ДРЕШНИК е  седмична рубрика на Илияна Дадарова за Fashion Inside. Тръгва от конкретен аутфит и стига до преживяване или прозрение на жената, която го е облякла.  Защото историята на жената е историята на модата. А историята на модата е историята на жената.

Текст: Илияна Дадарова

Снимка: личен архив