Япония – стрийт стайл с отблясъци на изгряващо слънце

Мистична, пленяваща, различна – всичко това е Страната на изгряващото слънце. Дълги години тя е в изолация, което спомага да съхрани своята самобитност. Едва в средата на 19 век тя отваря граници и японското изкуство очарова Стария континент. Стилът на Япония бързо достигат до широка популярност не без помощта на Световните изложения в Париж и Лондон. Всичко източно става примамливо и желано. Дори известната с упорития си и твърд характер Коко Шанел изпада в плен на китайските паравани Коромандел – притежавала е над 30 от тях. Голямата вълна от японски дизайнери маркира края на 70-те и 80-те с имена, които всички познаваме: Исей Мияке, Йоджи Ямамото, Рей Кавакубо, Кензо Такада. След тяхната поява модата никога не е същата! Ето защо днес обръщам поглед към стрийт стайла на космополитно Токио. Определено има с какво да ни вдъхнови, и какво да адаптираме към личния си стил.

Ах, това кимоно

Една толкова семпла, изпълнена със символика форма продължава да е обичана и интерпретирана от поколения японци. Изобщо не търсете причината във филми като „Шогун“ и „Мемоарите на една гейша.“ Факт е обаче, че кимоното е облеклото, което първосигнално свързваме с далечните култури на изтока, в частност с тази на Япония. То все още е символ на традиции и е обичайно облекло за честването на пълнолетие, навършващите 20 години. Всички разпознаваме формата и класическите десени, но много млади хора смело интерпретират върху тази основа. Дали във промяна на пропорциите или принта, то често придобива необичайно но съвременно звучене. Ярки цветове, скъсени дължини, щампи в съвременна трактовка, неочаквани аксесоари… То е образ, който дори да ви напомня за домашен халат е изключително експлоатиран в съвременната мода. Нима всички не се поддадохме на стилизираните форми на кимоното напомнящи за домашно облекло при първата пандемия?

Различното черно

Подходът е напълно различен! Колко от изброени по-горе японски дизайнери са създавали своите деконструктивни колекции на база на този цвят в търсена на нова изразна форма на човешкото тяло и елемент на незавършеност? Похват, който е радушно приет и от някой от членовете на прословутата Антверпенска шесторка и най-вече от Ан Демюлеместер. Нови обеми, екстремна ширина, мулажиране… похвати в които човешката анатомия губи своята обичайна разпознаваемост. Да не говорим и за невероятния комфорт, на когото и аз съм фен.

Лолита без Набоков

Готик Лолита е популярният стил от 90-те, който се заражда като стрийт стайл контракултура срещу сладникавия вид на Hello Kitty, и се популяризира от музиканти като Мана. Естетиката гравитира около черните силуети на викторианското облекло и се вдъхновява от роклите на детските кукли от тази ера. Логично от наименованието стилът е в полезрението на младите момичета. Наситен е с много аксесоари и бижута от епохата на тъмните векове, което добавя още мистика. Често тази визия се разчупва с други цветове в тъмно, като се избягва бялото. Своята перифраза той намира през годините и в западните градове, и сред модните дизайнери. Интересен и вдъхновяващ този стил, който със своята съответна адаптация, е приложим и днес, не само в страната на Изгряващото слънце.

В котешки стъпки

Е, голямата истерия по сладкото котенце Hello Kitty поотмина, но все още дочувам тук-там сладкото му мъркане. Колкото е да е малко и чаровно всъщност то е на преклонна възраст. Неговa майка е Юко Шимизу, създала го за компанията Sanrio, в далечната 1974 година. След появата на анимацията този образ добива голяма популярност и навлиза в модата. Популярно е сред тийнейджърите, но не рядко тениски с неговото изображение присъстват в гардероба и на младите жени. Любопитството му го отвежда и до други стилове, което го прави още по-забавно. Няма как да го подминем без да го погалим. МЯУ!

Като цъфнала сакура

Трудно може да се пренебрегнат традициите, дори да присъстват като далечен намек. Та разцъфват дори само като цвят, такъв какъвто е на красивите вишни сакура. Нежните съцветия са символ на краткотрайната красота и мимолетния живот. Много източно и много философско, нали? Този цвят освен асоцииран с пролетта присъства и в целия японски текстил от векове. Днес го откриваме да обагря с пролетна свежест множество представители на модния дизайн. Японците смело го използват миксирайки го по един неповторим източен начин.

Поп арт с източен привкус

Реклама, комикси, манга… популярната култура намира пряк израз в облеклото на японския стрийт стайл. Само изтокът може да ни предостави такъв визуален пир от цветове, форми и десени. Смели комбинации, които често ни стряскат, но и очароват. Рядко можем да видим в западните градове проява на толкова крайно въображение! Дали не сме толкова смели, или е въпрос на културни различия? Важното е, че ни липсва кураж при изграждане на личния ни стил. Е, има с какво да ни вдъхнови космополитно Токио. Нека направим своя индивидуален прочит, с няколко стъпки извън познатите модни граници.