Екипът на дизайнерската платформа „Иван Асен 22” винаги успява да ни изненада! Прекрасните автори, които той обединява, са живото доказателство за това, че когато талантът и работата вървят ръка за ръка, успехите не закъсняват. Преди броени дни дизайнерът и основател на платформата Нели Митева, режисьорът Боряна Пандова, сценографът Момчил Тасев и дизайнерът Александър Гергинов се завърнаха от Bokeh International Fashion Film Festival в Кейптаун, ЮАР, който е под шапката на Mercedes Benz. Това е първото българско участие на фестивала и предизвика истински фурор. „Присъствието на българско модно видео се различаваше много от всичко, показано на фестивала”, споделя Боряна. „Защото това не е проект, който е направен да обслужи марка или продукт. Тук става въпрос за артистичен проект. Абсолютно независим! И друг такъв нямаше.”
Филмът на творческия екип – „XXSofia” вече обиколи 16 държави, а ето какво споделиха пред Fashion Inside Нели и Боряна…
Как дойде предложението да участвате във фестивала?
Нели: Един ден Боряна ми препрати e-mail с покана за участие от Ейдриън Лазарус – мениджър на Bokeh International Fashion Film Festival в Кейптаун. Как са научили за нас? Вероятно благодарение на големия успех, който има първият ни филм «XXSofia”, който направихме със съдействието на Гьоте-институт. Той беше показан на много международни фестивали и в един момент поканата дойде. Изпратих им целите портфолиа на изложбите „XXSofia” и „1,5 км…”, защото филмите са част от пространствена инсталация и като видяха снимките на оригиналните дизайнерските модели, организаторите проявиха интерес да покажат и тях в рамките на фестивала. Което за нас беше много вълнуващ момент.
А публиката как ви прие?
Боряна: Тя беше повече фестивална, отколкото кино публика. Всички бяха много приятелски настроени, отворени. Получихме комплименти от всички за работата ни.
Нели: Също и от колеги южно-африкански дизайнери, чийто моден филм и колекция пък ние много харесахме.
Получихте ли и други покани за участие след този фестивал?
Нели: Да. Малко след като се върнахме, получихме покана за един от големите фестивали за моден филм – „Berlin Fashion Film Festival” за филма ни „1,5 км…”. Също така имаме и покана за „XXSofia” за Кайманските острови, но не знам как ще стигнем дотам. Също и за фестивал в Калифорния, Канада и Доминиканската република.
Като цяло е много трудно осъществяването на всяко пътуване до фестивал. Ако нямахме подкрепата на Goethe-Institut, Bioderma и моя ентусиазъм с фондация „Иван Асен 22”, нямаше как да стигнем до Кейптаун. На място изключително голямо внимание ни обърнаха и почетният консул на България Борис Василев и семейството и приятелите му, които ни разходиха в последния и единствен ден, който имахме свободен за себе си. Благодарение на тях преживяхме извънземната красота на нос Добра надежда и видахме с очите си „края на света”… Дъхът ти спира!
Много е важно институции като Министерство на културата, Столична община, Национален фонд Култура и Програма Мобилност да разпознават такива важни събития, когато се случат, и да дават нужната подкрепа, защото като независими артисти, които се занимават само с това, няма как да го постигнем сами.
Успяхте ли да преживеете Кейптаун за един ден?
Нели: Беше много наситено и интензивно. Говорихме си през цялото време, че ще е прекрасно да снимаме модна сесия на фона на тези вдъхновяващи места! Ако имахме готова колекция в куфарите си, щяхме да имаме видео и снимки! Уникални олющени сгради и пристанища! Беше вълшебно! Хората все още мислят, че още сме там, защото не спираме да публикуваме снимки в социалните мрежи.
Боряна: За хората, които се изразяват с визуални изкуства, като мен, има едно много сладко нещо, което ти се дава само веднъж: гледката, която се разкрива само един път. И има огромен потенциал, ако успееш да хванеш този миг.
Нели: Първите два дни бяха свързани основно с фестивала, а ние решихме, че трябва да си отделим време и за аквариума и за Table Mountain. През деня, в най-голямата жега, прилежно изчакахме огромната опашка за лифта до Table Mountain, разгледахме уникалната планина, след това минахме и през живописното пристанище Hout Bay, а вечерта се появихме на червения килим. С Боряна имаме отработена тактика за преобличане от едни дрехи в други в много тясно пространство.
Боряна: Все още не мога да си обясня защо почувствах толкова близко това място. Толкова далечно място с ясни индикатори, които са против моята лична философия. Придвижването става само с коли, има молове, навсякъде е пълно с огради. Не знам дали от морето или от този лош английски, които всички говорят, но нещо беше страшно близко… Така го усетих!
Нели: Нещо в общуването с хората…
Боряна: Те имат много приятно усещане за спазване на дистанция, но когато ги заговориш с въпрос, са готови да се включат с теб. И имат страхотно чувство за хумор! Мъжете говорят така, сякаш рапират.
Какво уловиха сетивата ви в Кейптаун?
Нели: Последният ден двамата със Сашо си купихме платове с африкански десени и сега съм ги сложила върху всички канапета у дома. Толкова са ярки, толкова много слънце има кодирано в тях! Толкова много цветове и наивистични изображения. Съвкупност от всички цветове, които видяхме в Африка. Много вдъхновяващо!
Боряна: Океанът е голяма мощ! Най-старата ми мечта е свързана с това да бъда в близост до морето. А там морето е навсякъде: от чинията ти до въздуха. Всичко е море и океан! Имат и едни цветя, които, за да се опрашват, се нуждаят от пожар. Сърцевината им, която прилича на шишарка, избухва от огъня и от нея тръгват пухчета, с които се размножават. Тези цветя растат навсякъде!
Кой момент от престоя си в Кейптаун и участието във фестивала бихте определили като най-емоционален?
Нели: Моментите бяха два. На самия фестивал – появата на червения килим, която ни се случва за първи път и след всички положени усилия да се осъществи това пътуване. Достигането до този момент, в който всички сме в приповдигнато настроение и фестивално облечени, беше много вълнуващ. Второто беше там, където сърцето ми почти спря от красотата – на нос Добра надежда (митът за точката, на която се срещат двата океана, макар че това не е съвсем така:). Там има някаква много особена енергия! В първия момент се разплаках, а след това усетих как нещо ме зарежда и как усещам енергия, готова да избухне. Енергия, която само чака да се изрази и да приеме креативна форма.
Боряна: Най-силното ми впечатление от фестивала беше колко адекватно и над очакванията ни присъствахме – филмът и изложбата придадоха различен почерк на фестивала.
Какъв е стимулът за един съвременен творец да твори некомерсиално в свят, който е силно комерсиален?
Боряна: Доверието, което ми се гласува. Възможността да имам свободата да го направя така, както го чувствам и спокойствието, което ми дава екипът, с който работя. С тези хора скачам навсякъде!
Нели: Да, в България ги има огромните трудности и спънки, но има и безкрайната свобода, която си даваме. Когато си решил да работиш независимо, без да обслужваш други интереси, тогава го правиш на всяка цена.
Мечтая си бизнесът в България да обръща все повече внимание на такива неща, да се създаде нещо като фонд или фондация за култура, в която членуват различни представители на бизнеса у нас, защото има хора на високи позиции, които се интересуват от съвременните форми на изкуствата и имат потенциал за меценати. Това е някакво напълно възможно бъдеще.
SIHAYA PARTY – приказка в сърцето на София
Първият Klek Shot бар отвори в София
DIECI – италианците, за които България е свобода
Над какво работите в момента?
Нели: В момента работим над третия ни концептуален проект, който трябва да се случи в началото на септември или октомври. Концепцията е готова, ще бъде тема, свързана с пътуването, мултилокализма и мобилността най-общо казано. Ще бъдат поканени отново едни от най-добрите ни дизайнери, които да разработят дрехи, свързани с тази концепция. Ще имаме изградена специална среда – пространствена инсталация и този път музиката и видеото ще са част от пространствената инсталация, както и моден филм, направен за и със самите модели.
А в по-близък план в началото на юни предстои лятното дизайнерско събитие на ИВАН АСЕН 22, чиято тема „underwater mood“ е директно вдъхновена от зареждащите гледки в Кейптаун!
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Нели Митева, Боряна Пандова, Bokeh International Fashion Film Festival
