Да живее декември! Да живее изкуството!

В най-празничния, пищен и чакан месец от годината обръщаме поглед към арт сцената в столицата, а тя сякаш се надпреварва да ни изумява и вдъхновява като за последно през тази година. Открадваме си поне един следобед за разходка из любимите галерии и пространства за изкуство в града.

Първата ни спирка е GIFTED на ул. “Иван Денкоглу” 23 в София. От 4 декември до 4 януари там се настанява изложбата “Y K(You Love Kokimoto)” с автор добре познатия ни Калоян Илиев – Кокимото.

Едва ли някой би могъл да опише образа и работата на Кокимото по-добре от самия него. Обичан и почитан от едни, отричан и хулен от други, той винаги е бил символ на времето, в което живее. Противоречивата му същност смущава, но същевременно с това амбицира. И всички позитиви и негативи, вследствие на неговата дейност, не са в състояние да променят въздействието му върху околните. Силно и категорично, ясно или завоалирано, лековато и неуместно, сериозно или не, в своето изкуство Кокимото черпи вдъхновение от световната потребителска култура, а централна роля в нея играе въображаемият му образ.

Вижте още:

Трагикомично същество между котка и човек, изглеждащо като антигерой от комиксите… Ексцентричната оригиналност на тази антропоморфизирана котка представлява алтер егото на художника. Кокимото се изправя пред всички със своя провокативен образ, за да им позволи да го приемат или отхвърлят, оставяйки въображението ви свободно, а резултатът е един мрачен, захаросан кошмар, свят на сънища, докоснат от глупост и слава.

Кокимото е естественото продължение на Калоян Илиев и не го изключва, а допълва. Обобщаващо име и характерен образ на артист, който оставя след себе си творчество, което предизвиква всички определения и отбягва всякакви квалификации. Нещо повече, чрез него цели да се освободи от тесногръдието, лицемерието, заблудите и комплексите, толкова характерни за днешното общество. Именно там се прокарват противоречиви мнения и всички онези определения, които използваме, за да опишем истинските, велики и вълнуващи неща, които не виждаме в типичните общоприети образи. На границата с кича и култа към идоли, Кокимото поставя себе си под съмнение, а посредством мултиплицирания си типаж, разобличава собствената си личност.

Чрез посланието и драматизма на въплътената идея, създаденият от него образ се превръща в стил, заличаващ различията между мъж и жена, човек и животно, религия и идентичност. И щом се докосне до него, човек се изгубва в ироничния, критико – реалистичен и непрактичен свят на Кокимото, за да намери себе си.

Запазваме си време да посетим и изложбата “Свободата тук-и-сега” в Национална галерия/ Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство. Проектът на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович може да видите до 27 януари.

Димитър Стоянович еисторик, сценарист, главен редактор на списание L’Europeo от 2013-а година насам. А Лиляна Караджова е фотограф, доктор по изкуствознание и изобразително изкуство, преподавател в НХА и НБУи дългогодишен автор на списание L’Europeo.

Фотографската инсталация и фотокнигата „Свободата тук-и-сега“ представя арестантски снимки и авторски текстове на тридесет български интелектуалци и общественици, автори от кръга на списание L’Europeo. Портретите са заснети с камера среден формат върху чернобял негативен филм 120, вдъхновени от популярните арестантски снимки от 60-те и 70-те години на XX век – период, знаково свързан със силния отзвук насоциалните послания в публичното пространство. Квадратът на средния формат и границите на кадъра служат като решетка, затваряща интелектуалците в собствените им образи, от които те се освобождават, подписвайки портретите и изземайки позицията на автора фотограф. Вместо с подпис, авторите се самоидентифицират с текст, посветен на личната им свобода тук-и-сега.

Във фотографската инсталация снимките са копирани във формат 130 x 100 см и са експонирани закачени на щипки за сушене на филм, наблягайки върху ролята на филмовата емулсия в по-категоричното отправяне на посланието. Съавторите Лиляна Караджова и Димитър Стоянович следват общото убеждение, че фотографският филм има изключително богат потенциал да разгърне психологическата интензивност в портретите както придавайки спецификата на своята емулсия, така и чрез случайно и свободно възникващи детайли, които в цифровата фотография са силно ограничени. Авторите предумишлено са включили снимки с подобни елементи, които обозначават свободата във фотографията като идваща с човешката грешка: една скъсана лента, застъпен, двойно експониран кадър, четири портрета от недопроявен филм поради „заклещен въздух“ в пълна догоре доза и странна сивееща текстура върху гърба на полиестерната лента, дефект с неясен произход. Човешката грешка е художествено развит изобразителен код на свободата.

Една от характерните особености на арестантските снимки е психологическата интензивност, резултат от попадането в извънредна ситуация. Разглеждайки архиви с арестантски снимки, Лиляна Караджова и Димитър Стоянович откриват богато разнообразие от емоционални състояния, включително усмихнати арестанти като Джеймс Хол, задържан на 19 август 1944 в Нюкасъл. Затова и участниците в проекта са получили право на избор в изражението, с което да изразят своя собствен арест.

Имаме още само 2 дни, за да се срещнем с плакатите на Димитър Драгнев, част от изложбата “IT’S A DATE” в BOLD SHOWROOM на бул. “Христо Смирненски” 58.

Може би сте попадали на проекта @posters_365 – Instagram галерия, който всеки ден нараства с нов постер. А всеки постер илюстрира по оригинален начин различно събитие от историята. Вижте ги и на живо и разберете кога е направена първата сладоледена фунийка или кога е роден Алберт Айнщайн, или кога Испания приема закон за равнопоставеност на жените и мъжете.

Националната галерия ни кани на пътешествие в безкрайно артистичния свят на Ода Жон. Нейните картини можем да видим до 13 януари. Изложбата се организира със съдействието на галерия „Темплон”в Париж и е под патронажа на Френски институт България.

Националната галерия представя Ода Жон за първи път в България с голяма ретроспективна изложба „Сърцевина“ – това е и своеобразно завръщане на художничката в родината. Експозицията е събрана от музеи и частни колекции със съдействието на галерия „Темплон” и включва над 50 произведения – живопис, скулптура и акварел от най-ранни творби до днес.
Със стил, който препраща към старите майстори, сюрреализма и немския експресионизъм, художничката създава свят, неподчинен на условности, отвъд рационалното, навлизайки дълбоко в подсъзнанието. Алтернативна вселена, която завладява с красота и спокойствие, поезия и романтика, но същевременно е изпълнена с насилие, еротика и ирония. Това са серии от безкрайни анаграми на разчленени и мутиращи човешки фигури; вътрешни органи; тела, вплетени в болезнена симбиоза; хибридни същества, сякаш родени в неспокойния сън на дете-демон.

Внимателно отношение към детайла, към пропорциите, смяна на мащаба, фотореалистична прецизност при изобразяването на отделни форми, противопоставянето на елементите водят авторката в нейния визуален, мистичен разказ. Емоционални състояния и образи, изплуващи от подсъзнанието, се издигат на повърхността и материализират в понякога ужасни, понякога забавни сцени. Изкушеният зрител навлиза в приказен, фантастичен свят, но остава стъписан, изненадан, отвратен, развеселен, озадачен. Той е въвлечен в ребус, визуална загадка, в чиято сърцевина се крие отношението на художничката към любовта и еротиката, страха и болката.

Ода Жон е артистичният псевдоним на художничката Михаела Дановска, даден ѝ от германския художник Йорг Имендорф. Родена е през 1979 г. в София. Следва в Художествената академия в Дюселдорф, Германия, като през 2003 г. завършва в класа на Йорг Имендорф с отличие „Майстершулер”. От 2007 г. живее и твори в Париж. От 2008 г. я представлява френската галерия „Темплон“ (Galerie Templon). През 2012 г. става носител на наградата за живопис „Пиер Карден”, Франция.Нейни творби са част от международни обществени и лични колекции, между които: Национален фонд за съвременно изкуство (FNAC) Франция; фондация „Антоан дьо Галбер” (La maison rouge), Париж, Франция; фондация „Франсе” (Francès Foundation), Санлис, Франция; Център на изкуствата (Maison particulière), Брюксел, Белгия; колекция BOROS, Берлин, Германия; колекция JP Morgan Chase&Co, Ню Йорк, САЩ. Има над 40 самостоятелни и общи изложби в Европа, между които в Музея „Лудвиг“ (Ludwig Museum), Кьолн, Германия; Музея „Фелисиан Ропс“ (Felician Rops Museum), Намур, Белгия; фондация „Мудима“ (Mudima Foundation), Милано, Италия; Mu.ZEE, Остенд, Белгия.

Текст: Сияна Заимова

Снимки: Press