Къщата, в която е „роден” Оливър Туист е била дом на най-великия английски писател от Викторианската епоха, Чарлз Дикенс. Живял там от 1837 до 1839 година със съпругата и децата си, Дикенс е писал част от „наследството” си за поколения напред. През 2012 година се навършиха 200 години от рождението на новелиста, а къщата на улица „Даути” 48, е единствения запазен дом, обитаван от него. Бидейки превърната в музей още през 1925 година, тя претърпя реставрация за „скромната” сума от 3,1 милиона паунда осемдесет и седем години по-късно, през настоящата година.
Мястото, което Дикенс е обитавал бе разширено и напълно обновено, за да се превърне в сигурно наслество за ценителите на този литературен гений през 21-век. За пръв път посетителите ще могат да влязат в кухнята и таванското помещение, което разказва за трудното детство на твореца. Декорирана така, както Дикенс я е виждал, всяка стая отразява различна част от живота му. Бюрото за четене е разположено в помещението, в което той е приемал гости и е четял произведенията си на глас пред тях. Спалнята е декорирана с лични вещи, които до сега не са показвани в музея. В стаите има разположени ръкописи на Дикенс, които още повече засилват усещането за място, което сякаш все още стои в епохата си.
Фиона Дженкинс, куратор на музея разказва как са посветили много време, за да постигнат резултат, внушаващ реалното присъствие на писателя и в момента. Тя споделя, че целта им е била самите те да си представят, че той е живял там и „ако Дикенс се завърне, да влезе през вратата и със сигурност да разпознае къщата и начинът, по който я е оставил”. Стените са боядисани в същите нюанси, които той е използвал, като по тях има изписани части от великите му произведения, нарисувани са негови портрети и силует на стената до стълбището на входа. От кореспонденцията, която е водил, става ясно, че самият писател се е интересувал от интериорните решения в дома си и е обръщал специално внимание на декорациите.
Откриването на обновения музей през този месец е финалният щрих на едногодишните чествания посветени на писателя. Ангажираността и признателността към този признат творец малко ни натъжи поради две причини. Лондон е далеч, а много ни се иска още сега да посетим мястото и да си откраднем малко Дикенсова магия, като тази от книгата му „Коледна песен”. И второ, защото ни се иска и в България да се отделят повече средства за къщите-музеи на великите ни родни творци, да се стимулира посещаемостта им и ако може за тях да пишат колегите ни от Лондон.
текст: Стефи Стоева
снимки: Andrea Artz
