Историята на коледните картички

Коледа е най-вълшебното време от годината и сякаш не би била същата без традиционната семейна трапеза, всеобщото веселие, подаръците и… цветните картички с пожелания. Всяка година от края на ноември до първите седмици на януари милиони, а може би и милиарди коледни картички се появяват в пощенските кутии, носейки пожелания за успешна, щастлива и весела нова година. Да, не можем да отречем, че електронните картички и виртуалните пожелания надделяват над персонализираните картички, но все пак вторите още съществуват. И се използват! Доста масово при това, ако питате служителите в пощенските станции, които са залети освен с писма до Дядо Коледа и с празнични честитки с или без пликове. А и хайде, нека си признаем, че има една приятна тръпка, породена от това да отвориш пощенската кутия и да откриеш в нея нещо различно от сметки и рекламни брошури! Чувството е някак… носталгично. Дава ни възможност да си припомним едни не толкова отдавнашни времена, в които основната ни кореспонденция се осъществяваше чрез писма. Ние, докато надписвахме поредната доза пощенски картички за празниците, решихме да тръгнем по следите на тези така мили честитки и да разберем как, къде и кога е започнала традицията по изпращането им…

Просто липса на време

Всичко започнало през (не толкова) далечната 1843 година в Англия. Тогава британският художник Джон Хорсли създал първообраза на днешната коледна картичка, без да подозира какъв „бум” ще предизвика тя първо в Англия, а после и по целия свят. Хорсли просто изпълнил молбата на своя добър приятел Хенри Коул, тогавашният директор на Лондонския музей „Виктория и Албърт”. Коул бил прекалено зает, за да спази традицията да надпише ръчно пожелания до всичките си роднини, колеги и приятели, затова му хрумнала идеята за една и същата „картичка”, която да разпрати до всички. За Хорсли задачата съвсем не била трудна, той създал триптих, като на двете крайни сцени се изобразявали библейски праведни дела – дарения за бедните и гладните, а в центъра била картина, представяща празничното пиршество на г-н Коул и неговото семейство. Пожеланието пък било кратко, но достатъчно тържествено: ”Merry Christmas and a Happy new year” (Весела Коледа и Щастлива Нова Година”).

Вижте още:

Нова мода – нови правила

Интересен факт е, че Коул всъщност не е искал да продължи да изпраща картички и през следващите години, но неговото хрумване толкова се харесало, че бързо се превърнало в мода. Естествено с нарастването на популярността на коледните картички, находчиви художници започнали да се занимават по-сериозно с изработването и търговията им, макар всички да смятали, че като всяка друга мода и тази скоро ще отшуми. Е, не отшумяла, ами все повече се разпространявала – картичките се изпращали из цяла Англия и дори пощите въвели практиката картончетата да пътуват срещу определена сума: само 1 пени. Което също било феноменално, защото до този момент всякакъв вид пощенска кореспонденция се заплащала на база километрите, които следва да пропътува. Пощенските картички успешно започнали да променят историята! Или по-точно да се вписват в нея…

Картончета, прелитащи океана

Повече от очаквано пощенските картички напускат пределите на Англия и се озовават къде мислите… Ами в Америка! В началото само като пристигаща поща, а съвсем скоро и като заминаваща такава. Първоначално обаче картичките се считали за привилегия, тъй като били много скъпи и очаквано само по-богатите семейства можели да си ги позволят. Това да получиш пощенска картичка пък било повод за всеобщо веселие. В продължение на повече от 30 години американците внасяли своите картички от Великобритания, до момента, в който немският емигрант Луис Пранг не решил да вложи 250 долара и да отвори литографски магазин в Бостън. Именно там била напечатана и първата линия коледни картички в щатите. Върху поздравителните картончета имало птици и цветя, които доста се разминавали с коледната тематика, но все пак по смисъла на американската мечта, късметът и пазарът се усмихнали на Пранг и така през 1881 г. той вече издавал над 5 милиона коледни картички годишно. Скоро след звездния успех върху честитките започнали да се появяват и познатите етюди – заснежени къщички, украсени елхи, горящи камини, пеещи деца и разбира се – незаменимият Дядо Коледа. Около 35 години след първите американски картички, братята Хол създали компанията „ХолМарк” (Hallmark), която се занимава специализирано с пощенски картички и до днес.

Те са тук и завладяват света

Модата по коледните картички завладяла и „другия край на света”. В Русия двама от най-известните художници Александр Бенуа и Иван Библин създали първата коледна картичка през 1898 г, като парите от нейната продажба били дадени за благотворителност. След дебюта интересът станал бързо нарастнал и последвал внос на напечатани коледни картички от Европа, но без надписи. Пожеланията на кирилица се изписвали от калиграфи, което правело създаването и изпращането на коледни картички твърде скъпо и недостъпно за всеки. Очаквано с масовото навлизане на печатарството, изпращането на пощенски картички станало значително по-достъпно и дори се появило колекционирането им, като хоби.

На родна земя

Според данни на Българските пощи, традицията с изпращането и получаването на поздравителни картички започва след Освобождението. Първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 година, а първата коледна, три години по-късно. Традицията е въведена от княз Фердинанд I, който станал и първият български притежател на подобна честитка. Фамилията Сакскобурготски и до днес събира уникални по рода си поздравителни картички и притежава една от най-богатите и ценни колекции в света.

Макар обаче да навлизат бързо в страната ни, картичките не се отпечатват в България, ами се внасят от Европа и по-специално от Германия, като подобно на Русия, тук им се добавя само текст на български. Първите изцяло български картички се отпечатват в началото на ХХ век, в русенската печатница „Модерно изкуство”, а днес в Историческия музей в Горна Оряховица може да се види уникална експозиция от пощенски картички, повечето от които именно коледни.

До днес… и след това

Така е започнала историята на пощенските картички, а къде свършва? За щастие още не знаем! Макар модерните технологии да ни предоставят възможност да изпращаме бързо и лесно всевъзможни поздравителни вариации, класическата, хартиена и ръчно надписана картичка продължава да бъде предпочитана от мнозина. Разбира се, по-важен от формата е фактът, че сте се сетили за някого и сте му отправили своите искрени пожелания, но все пак, ако ви остане време изпратете тази Коледа няколко спомена в плик. Все още има достатъчно дни, за да пристигнат честитките навреме по пощата. А колкото до емоциите – те са и за изпращача, и за получателите, знаем го от опит!

Текст: Ани Георгиева

Снимки: Pinterest; Unsplash