Един от важните дни в годината, в които хората отдават дължимото на победата на доброто. Гергьовден е от онези дни, в които всички имат повод за празник, независимо дали в къщата има именик или не. Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светци от православната църква. Известен с храбростта си, той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Гергьовден е най-големият пролетен празник в българските народни традиции. Според тях Свети Георги е повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Според народните вярвания росата в нощта преди празника има особена целебна сила. Затова преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, за да се потопят в утринната роса. Богати са и традициите, които хората спазват, за да бъде плодородна годината.
Докато се прибират към дома, след къпането с роса, хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които украсяват навсякъде в и около къщата. Момците закичват със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.
Особено характерно за Гергьовден е да се изпълнява обичаят „люлки“. Връзват се на високо разлистено дърво и момците люлеят момите. Според старите вярвания, както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила. Освен това дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
Вижте още:
