Необикновеният живот на Карл Лагерфелд в нова биографична книга

x

През февруари 2019 г. светът загуби една от най-забележителните модни легенди и културен феномен, Карл Лагерфелд, творчески директор на прочутата модна къща „Шанел“ в продължение на трийсет и пет години. Той е велик не само заради преобразяването на „Шанел“, дългогодишната работа върху еволюцията на модни компании като „Клоуи“, „Фенди“ и собствената си марка, но и със своето ярко присъствие и характерен стил, включително традиционните тъмни очила и бялата конска опашка.



Ако е вярно твърдението, че котките имат девет живота, то модният дизайнер Карл Лагерфелд (1933–2019) има още толкова; директорът на парижкото бюро на модната библия WWD – Уилям Мидълтън – е успял да улови всички детайли от многобройните роли в личния и професионален живот на Лагерфелд, успял да рестартира френската модна къща – Chanel, да хвърли ръкавицата на своя вечен конкурент Ив Сен Лоран, да събере през годините внушителна колекция от книги, мебели, дизайнерски обекти и фотографии, да създаде своя собствена издателска къща, книжарница и фотографско ателие и да вкара няколко тона лед в парижкия музей Grand Palais заради представянето на Cruise колекцията на Chanel.



Благодарение на добрата съвместна работа между Мидълтън и преводача на книгата Герасим Славов специално за българската публика на „Раят е тук и сега“ има включена глава, която прави българското издание на биографията прецедент: този текст е силен акцент от традиционната Гала на музея „Метрополитън“ в края на пролетта, посветена на модната легенда Карл Лагерфелд.

Предизвикателен, ироничен, понякога дори саркастичен, талантлив, упорит, самоуверен и много раним – са само малка част от познатите и непознати черти на Карл Лагерфелд, които Мидълтън разкрива вследствие на личното си приятелство с Кайзера (прякор, с който се сдобива още в началото на кариерата си и който ненавижда). Биографът прекарва също така дълги години в проучване на живота на емблематичния дизайнер и срещите му с многобройните и разнообразни герои, които са гравитирали около него.



Една от най-вълнуващите връзки в биографичната книга, която преминава като нишка през цялото повествование, е с майка му Елизабет – себична, строга, сякаш неспособна на обич германска красавица, която оставя сериозни белези върху ранимата му душа. Лагерфелд споделя всеки успех и провал с нея, като се надява най-сетне да получи одобрението й. До края на дните си тя живее в апартаментите, които модният дизайнер сменя често в Париж. Прелиствайки страниците на книгата, човек остава с убеждението, че връзката им е напоена със страхове, очаквания и дълбоки вътрешни предизвикателства, които резонират най-силно в самия Карл. Елизабет много често присъства в книгата като спомени от хора от близкото обкръжение на дизайнера, които смятат, че въпреки аристократичното й излъчване има нещо страховито в поведението й. Подобно на майката в трилъра „Психо“.



Много далеч от този тъмен коридор в житейската одисея на Лагерфелд е връзката му с единствения мъж, в който е бил влюбен: Жак дьо Башер – бохем, вдъхновение и причина за емоционалния дуел с Ив Сен Лоран, който за кратко също споделял живота си с Башер.

Между професионалните и интимните възходи и падения на Лагерфелд излизат на преден план многобройните му експерименти – с модата най-вече, но и с хората от близкото му обкръжение. От една страна, е възприеман за изключително ерудиран събеседник, от друга – като взискателен шеф, от трета – като ексцентричен герой. Карл Лагерфелд безспорно притежава таланта да размести пластовете в модата, да създаде свой собствен стил, да се справи с подозренията на френската аристокрация, че възраждането на почти банкрутиралата модна къща Chanel ще бъде провал. Не на последно място създава и поддържа през целия си живот впечатлението, че всичко му е позволено, защото, както казва Жан Кокто, „фриволността на смъртните“ е силно заразна и пристрастяваща.



Американският моден журналист Уилям Мидълтън, дългогодишен директор на парижкото бюро на модната библия WWD, създадена през 1910 година, e проследил всички възможни посоки в живота на Лагерфелд, срещнал се е с много от близките му приятели, бивши и настоящи работодатели (като сестрите Фенди, за които модният дизайнер работи повече от четири десетилетия) и безспорно е успял да направи видима и много ясно дефинирана представа за комплексната фигура на един ерудит, моден гений, безкрайна отдаден на работата и на собственото си разбиране за перфекционизъм мъж с ранимо сърце, прикрито под тъмното сако, черните очила и ветрило като моден герой.

Поради големия интерес към биографията на модния дизайнер Уилям Мидълтън започва работа върху документален филм и е в преговори за продажба на правата върху книгата за филмирането й от голямо холивудско студио.



Откъс от книгата „Раят тук и сега. Необикновеният живот на Карл Лагерфелд“

Застанал на сцената, Карл е красив, с високи скули и пълни устни. Облечен в тъмносив костюм от мека вълна с три копчета, бяла риза с двойни маншети и тясна вратовръзка. Лъскавата му черна коса е вдигната във висока прическа. „Косата ми беше доста дълга, но беше покрита с брилянтин, за да се държи – разказва по-късно той. – Бях с морава вратовръзка, много необичайно за онова време, която си бях купил в първия бутик на Пиер Карден.“

Карл е в двойка с Мари-Терез, звезден модел, тясно свързана с модната къща „Балмен“ (веднага след церемонията тя заминава на обиколка в Южна Америка с дизайнера). Мари-Терез е облечена с палтото на Карл, с голямото деколте отзад, с велурени ръкавици, къса тройна огърлица от перли и широкопола шапка с воал. Карл стои до нея, до увеличеното копие на рисунката си, пред фаланга от фотографи в тъмни костюми с обемисти фотоапарати и огромни светкавици. Светкавици обстрелват победителите, докато новинарските камери записват сцената.

Карл забелязва, че рисунките, класирани на второ и на трето място, са по-малки и са преместени отстрани на сцената. Не проявява великодушие към подгласниците си. „Бяха почти невидими – пише той на майка си, – а втората награда в категорията за палта беше особено сложна и грозна.“

Също толкова безпощаден е и към другите победители. Карл смята, че Браки и Сен Лоран са изключително нервни на сцената, а той е съвсем спокоен под светлината на прожекторите, стои до Мари-Терез, прави корекции по палтото, позира заедно с нея. И смята, че този модел получава най-големите овации на публиката. „Мадам Нореро ми каза, че хората около нея са били много ентусиазирани, смятайки, че палтото е новаторско и смело – казва Карл на майка си. – В сравнение с него другите не изглеждаха толкова съществени.“

Той критикува другите модели. Смята, че костюмът на Колет Браки е лошо направен, платът е тежък и шапката, за която предполага, че е част от колекцията на „Фат“, не подхожда. Отрицателно настроен е и към печелившия проект на Сен Лоран. „Роклята беше добра, макар да я намирам за много банална – пише Карл на майка си. – Не е ли ужасно? Дизайнът е изискан, но не е много вълнуващ. А и толкова прилича на другите рокли, които „Живанши“ правят от две години насам.“


Текст и снимки: ПР

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Кожени обувки на висок ток TOM FORD

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Пуловер от кашмир KHAITE

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дънки от FRAME

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Пуловер тип поло THE ROW

Пуловер тип поло THE ROW Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Кожено яке и блясък – да живее свободата!

Ако сте пропуснали
Най-четени