24 юни е един от най-мистичните и вълшебни дни в годината. Или простичко казано – Еньовден. Времето, в което билките стават най-лековитите, а хората най-склонни да повярват в необяснимото.
Като повечето български празници в един и същи ден се преплитат почитта на християнска църква към някой светец и това, което народът е приел за своя истина.
В християнството 24 юни е отреден на рождеството на Йоан Кръстител, който предсказва идването на Иисус Христос на земята. Той започва да проповядва и кръщава хората, като става кръстник и на самия Христос във водите на река Йордан.
Произходът на народния празник датира от древността. Още от времето на славяните и прабългарите, които на този ден са почитали слънцето и отначало празникът е бил отбелязван на 21 юни, когато е лятното равноденствие.
Обичаите, запазени и до днес са свързани с особената сила, която придобиват билките в нощта преди празника (тази нощ). Според поверията при изгрева си Слънцето „трепти“ и който го види ще бъде здрав през цялата година. Денят е смятан от хората за далечното начало на зимата, а Райко (както наричат българите слънцето) се окъпва във водите преди да тръгне към нея и така ги прави силно лековити. Росата също притежава особена магическа сила, затова всеки, който иска здраве трябва да се окъпе с нея.
Билките в нощта преди празника добиват най-голямата си сила. Еньовчето е най-важната от тях, но освен нея за зимата се събират 77 и половина – за всички болести по една и половин за болестта без име. Плете се еньовски венец, в който се влагат всичките и се вярва, че ако човек мине през него болест няма да го лови. Хората правят и еньвоски китки, като броя на билките в тях отговаря на броя на членовете на семейството. Вечерта преди празника всяка се нарича и се поставя под стряхата на къщата. По свежестта им се гадае колко ще е здрав човекът през годината.
Оплитат се и еньовски венчета. В тях се влагат седем момини билки – бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек. Добавят се и още няколко билки, които привличат любовта: омайниче, лепка, повет и любиче.
Красотата на празника и днес се пресъздава на места като Етъра или малки селца в Родопите, на които човек може да усети истинската му атмосфера.
На Еньовден празнуват Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
