Сезонът на Оскарите ни дава невероятни филми, които остават завинаги в съзнанието ни. Преобръщат ни световете, показват една друга гледна точка. Важна част от магията на киното са и костюмите, които имат своят огромен принос в автентичността на това, което гледаме. Те допълват персонажите и често дори „говорят“ вместо тях.
Докато лятото бяхме във вихъра на всичко розово благодарение на „Барби“ на Грета Гарвиг и си мислехме, че винтидж костюмите Chanel ще грабнат наградата на Академията, мрачният и дълъг януари ни запозна с една героиня, чийто гардероб залужено „хвърля ръкавица“ (pun intended) към костюмите на култовата кукла. Бела е Барби за тези, които харесват да слушат Bjork, беше споменал някой в социалните мрежи, и тази интерпретация не е много далеч от истината.
View this post on Instagram
Напиши писмо на дете – довърши историята
Невъзможната муза или Момичето със златните крака
Вики Бекъм – една модна икона на 50
Ема Стоун влиза в ролята на Бела Бакстър – порцеланова красота, с ум на новородено, която стъпка по стъпка преоткрива света за себе си. Филмът на Йоргос Лантимос не ни разочарова. Викторианската епоха е разредена с екстериори от жанра на фантастиката.
Главната героиня напомня на булката на Франкенщайн със своята история на създаване, на Алиса в Страната на чудесата, заради (не)обикновените хора, с които се сблъсква, на Уензди Адамс със своята черна коса и жестокост, на Лолита със своята невинност, която всеки се опитва да поквари или предпази. Но колкото и да напомня на тези запомнящи се женски персонажи, трябва да се отбележи, че в никакъв случай Бела не е събирателен образ.
„Клети създания“ е история за развитието на човешкия ум и човешкия потенциал. За свободата на духа и тялото. За стигмите около женската сексуалност. За несправедливостите и за жаждата за живот. Това е история за живота представен по провокативния стил на Лантимос и подчертан от костюм директорката на филма – Холи Уадингтън.
View this post on Instagram
В началото на филма виждаме Бела в предимно бели облекла, които символизират нейната невинност и чистота. Филмът започва с бордерии въдху сатен, които напомнят на детски одеалца. В следващите кадри забелязваме, че стените в стаята на Бела са „тапицирани“ в тях. Преди да разберем за кондицията й, те грешно ни напомнят на стените в център за хора с ментални проблеми. Малко по-късно разбираме, че те всъщност са там като символ на нейния буквално бебешки ум. Нейната спалня е една голяма детска кошара. А дрехите й също са като за „пеленаче“ – бели, светли, детски, наивни.
View this post on Instagram
В момента, в който Бела започва своето приключение, черно-белият филм става цветен. Нейните облекла също придобиват живи оттенъци – жълто, небесносиньо, бледорозово, отразявайки новите етапи в живота й. Предпочетеният цвят на Бела е жълтият – символ на нейната любов към живия живот. Тя е слънцето, около което се върти сюжетът. Нейните лъчи докосват всеки, който влезе в нейната орбита. Викторианската епоха диктува обемни ръкави, волани и корсети. Но нормите на обличане не са за „пуснатата“ в света Бела. Тя се разхожда без корсети, по кюлоти, които са съвременени, с прозрачни поли и феерични наметала.
Белите ботуши, които носи през по-голяма част на филма, са като детайл излязал по-скоро от научно-фантастичния жанр, отколкото от Викторианската епоха. Вдъхновението вероятно идва от първите колекции от периода на космическата надпревара не само в небето, но на модна „земя“. Те силно напомнят на точно тези от котюр колекцията на André Courrèges от 1966 и с малко помощ от търсачката откриваме интервю с костюм директорката на филма, която потвърждава, че не просто приличат, а са точно те.
Закачливо е и хрумването за дъждобрана й от латекс в периода й в Париж – може би препратка към фетишите или дори „предпазните“ средства. По-нататък, в нейния академичен живот, тя се спира на черното. Тук отново се набляга на това, че тя е „нова“ в този свят като костюмът й тук е подобен на това, в което са обличали малките момченца по това време.
View this post on Instagram
Във филма може би най-голямо впечатление правят буфан ръкавите й – нейната запазена марка, които достигат своя максимален обем при сватбената й визия. Малко по-късно ги виждаме смалени и почти изчезнали, също като свободата й, когато тя се превръща в „заложник“ в един страховит дворец. Пурпурната й рокля в тези сцени съвпада с цветовете на имението, създавайки впечатление, че тя е просто част от този интериор.
В крайната сцена виждаме една улегнала и мъдра Бела. Тук отново присъстват големите й ръкави, но са по-умерени. Шифонът и коприната са заменени с мек, плетен пуловер. Жълтото е тук, но в земен, горчичен нюанс. Облекло, отново по-близо като стилистика към съвременния ни свят, отколкото този на ерата на кралица Виктория. Намек, че Бела е изпреварила времето си.
View this post on Instagram
Текст: Тереза Восканян
Снимки: Forum Film/ Instagram
