За новата година и възможностите, скрити в нея. Отворете ги като подарък – нежно и с трепет.
Някъде между 2024 и 2025 се случиха толкова много неща. Изписах редове и страници с думи. Видях падаща звезда. Счупих си сърцето и от пукнатините издърпах себе си.
Дайте си дума и дръжте на нея. Влюбете се в свободата си. Танцувайте, смейте се, тичайте с високи токчета по заледени тротоари. Носете перли. Творете. Научете се да мислите и да говорите със себе си топло, с доброта и красиво. Винаги. Бъдете благодарни за този миг, за това място, за тези искрички в очите. За този залез, за тази меденка с тъмен шоколад, за това пътешествие и изпълнено обещание. За новата година и възможностите, скрити в нея. Отворете ги като подарък – нежно и с трепет. После си запазете сатенената панделка, за да ви напомня.
За петъците и тихото щастие
Неделните утринни магии
Когато ти е трудно, не забравяй да празнуваш малките победи
5
На кръговото в сърцето ми или на отсрещния тротоар – къде си всъщност? Добре знаеш, че не се оправям с навигации и карти, защото все са ми обърнати. Ето те! Пред мен си. Настигам те. Усмихваш се. Прегръщам те. Така ще си стоя, докато ми се завие свят.
4
Времето. Картите таро. Хляб, смокини и розе. Живеят ли часовниците по пет века? От карти не се нуждаем – отгатваме душите си и после ги разбъркваме, за да започнем отначало.
3
Цял живот си измислям любовта. Заложена ми е тази излишна склонност по слънце, луна, планети и всичко. Измислям си я красива, драматична, недосегаема, смела. Слънчева, студена, свита на топка, непоискана. Любовта. Понякога ти разказвам по малко и ти бягаш. Но знаеш ли, ще махна излишното. И оттук нататък ще измислям себе си, без да посягам към теб, без да те гоня.
2
Разбрах! Любовта е свобода. Не може да диша, когато я затваряме в клишета, очаквания, его. Затова пускам те. Така, както ти ме пусна още преди началото. Поеми си въздух и отлитай. Обичам те. До скоро.
1
Полунощ е начало. Започваме да броим наново. И думите, и звездите, и това между тях, и целувките, и сатенените панделки са нови, но тях не ги броим. Те са подреденият хаос, в който намирам сърцето си. Чуваш ли го?
Аз да!
Честита Нова година!
Пожелавам ви да намерите пътя към онова ваше автентично „Аз“, което копнее не за нечий друг, а за вашия поглед, греещ с обич, вълнение, чистота, любопитство. Като дете, което чака мечтата си за плюшено мече или за сребърен ангел, блещукащ в тъмното.
Текст: Деси Найденова
Снимки: Pexels
