View this post on Instagram
Аромат /скъп/.
Посребрени /ръбове/.
Обещание /за вкус/.
Стръв /за сетивата/.
Етикет /претенциозен/.
Мъж в профил /на женкар/.
Вдигнат ли чашата до устните си, жените развиват онзи овладян жест с притварянето на очите, в който не разбираш от удоволствие ли преглъщат /или от досада/.
Такива жени са способни да разпознаят евтиното вино по звука, с който се плисва по стените на чашата. По шумното изпукване на тапата. По еуфорията. Много реклама /много оборот/ много… Шум за нищо.
С отработени жестове и тренирана ловкост, евтините вина, все пак успяват да доближат такива устни. За да ги научат, че любовта нe минава напряко, не се излива „на синджир“, не е парлива. Любовта не е марка „масова употреба“. Трапчива е. С послевкус. С аромат, познат измежду хиляда строшени в краката чаши. Любовта отлежава. Никога не е на промоция. Струва повече от скъпо.
Аз не обичам евтино вино.
Не ми понася на вкус (както и да е изписан/подпечтан/доставен етикета), евтините вина личат по безразличието на устните, попити дискретно със салфетка.
„Грешката (не) е моя“, чувам се да казвам.
Моля, предложете ми нова бутилка.
/И нека цената й няма значение/.
Нека не е евтино вино!
Текст: Ева Колева
Снимка: Instagram
Вижте още:
