Във времето на щастливи снимки и лъскав лайф стайл, който виждаш в всяко влизане в социална мрежа, все по-трудно и самотно става преминаването през лични изпитания. Усмихнати лица, щастливи двойки и семейства и както италианците го описват най-добре “ La dolce vita” са константа в дигиталния свят и споделените лични истории.
За петъците и тихото щастие
Неделните утринни магии
Един мъж струва, колкото струва думата му
Да, но това не е “живият” живот. Той не е съвършен, не е усмихнат и далеч не е so Chanel. Целият този дигитален “блясък” и живот без драма, поставят още едно огромно изпитание пред хората, когато преминават през най-тежките етапи в живота си. Защото те карат да се чувстваш сам, да се чувстваш изгубен и да усетиш истинска изолация от заобикалящата те дигитално “идеална среда”.
С нас се свърза Никол. Момиче на 19 години, което от първо лице разказва своя път, лишен от блясък, но пълен с уроци и висша доза реализъм.
В памет на моята майка: Как сбъдваш мечти, дори, когато светът ти е счупен.
„Казвам се Никол и съм на 19 години. Не търся внимание, още по-малко съжаление. Иска ми се разказът ми да даде сили и помогне на други в подобна на моята ситуация, които объркани в свят на демонстрирано щастие и хармония в дигиталните мрежи, преминават през личния си катарзис.
На 14 години внезапно загубих моята майка. Неочаквано и шокиращо. Невероятна майка и жена, вдъхновение и сила за мен и за всички около нея. Загубата ѝ откри дълбока празнина в сърцето и живота ми, но трябваше да “намеря сили и да продължа напред” -това чувах от всеки и се чувствах длъжна да правя.
Останах да живея с баба-истински мъдър и упорит човек, моят пример за сила и устойчивост, особено след загубата на дъщеря си. Баба остана до мен, всячески подкрепяйки ме и вдъхновявайки ме да бъда по-добрата версия на себе си всеки ден, въпреки моите тийнейджърски лутания и наранен мироглед. С нейната мъдрост и опит получавах увереност да продължа, дори когато пътят ми е адски труден, а животът ми тъжен..
Семейството ми е малко, но силно. Баща ми също не е част от живота ми. Не знам какво е бащина упора, но имам сестра, която вече учи в Холандия. Тя е извор на сила за мен. Виждайки нея как следва мечтите и целите си ме мотивира да не се предавам и да търся своето лично място в този красив свят.
След смъртта на мама взех решение да не позволя трудът й да изчезне заедно с нея. На 15 години започнах да работя в създаденото от нея малко и кокетно студио за маникюр, като постепенно го развивах, вдъхновена от примера на мама за упоритост и класа. Успоредно с уроците в училище завърших курс, за да усъвършенствам уменията си, да работя професионално и да се издържам. И така, докато всички мои връстници се усмихваха щастливи от снимки в социалните мрежи, аз и моите трудности, с които се сблъсквах…продължихме. Бях решена да не се предам. Радвах се на всеки доволен клиент, на всеки красив резултат и Да! – на всеки изкаран лев. Защото бяха моите лични успехи, моите моменти на сила и устойчивост, моите малки победи.
Сега на 19 години, взех смелото решение да замина в чужбина, за да продължа образованието си и да се реализирам в нова среда.
През годините без мама, нейната най-добрата приятелка Рени е неизменна част от живота ми. Тя ми показа лицето на истинското, не само“ дигитално приятелство” подкрепяйки ме и окуражавайки ме всеки ден с увереност и смелост, че не съм сама на този свят.
Ако помогна дори на един – да не се предаде, а да мечтае смело и да помни, че дори в най-трудните моменти надежда има -за мен смисълът е това. „
Истината е, че Никол не е единствена, а момичета и момчета в сходна ситуация скролват из мрежите и не виждат сходство на съдбата си с красивата част на живота. Но точно тази привлекателна реалност те кара да намериш път към нея и да спираш само, за да се зарадваш на постигнатото. Да направиш следващата крачка и то с усмивка.
Текст: Fashion Inside по истинска история
Снимки: Pexels
