Майките са ония момичета:
Живеят от двете червени черти на бялото поле и едва се надигат от присъдата „бременна съм“ до благословията „мама“.
Майките се разделят с гаджетата си, с плитката си, със свободата си, пият последното малко, пушат си последната цигара… и скачат.
Готови са да минат пеша света.
Кървят.
Проклинат.
Стъпалата им са в рани, коленете в синини, раменете им – смазани.
Защото да родиш дете можеш и по принуда, но да бъдеш майка е избор.
Майките звънят, карат се, дуднат, истерясват, досаждат, прекаляват и, вярвайте ми, абсолютно нищо не разбират.
Майките просто не знаят к’во се случва. Според вас. (това е камък в градината на дъщерите)
Майките не умират.
И умират всеки път – дали ще изплачеш, дали ще проходиш, дали ще напишеш буквичка, дали ще се влюбиш, дали ще те обичат…. ДАЛИ ЩЕ СА ЩАСТЛИВИ ДЪЩЕРИТЕ ИМ.
Майките си татуират тъгата на децата си в сърцето.
Майките се провалят, ако детето им заплаче.
Майките плащат най-високата цена заради децата си – страха.
Майките не умират за нищо на света, те оцеляват в болницата, правят супа, пазят като орли, скачат високо, падат покосени от скръб, понякога са досадни, но знаят всички отговори… Но в кръвта си, и от края до края на сърцето си са
МАЙКИ.
Текст: Ева Колева
Снимка: Unsplash