Благодаря ти, че заради теб съм по-силна от самата себе си! Не мога да бъда сламка, за която все да се хващаш. А и не искам да бъда сламка, нито клон, нито дърво. Аз себе си понякога едва удържам да не рухна.
Не мога да бъда опора на никого, ако чувствам слабост в сърцето си. Не мога да пазя и да браня.
Не мога да давам!
Искам място за себе си!
Искам място – аз да си го създам. Да си го прекроя, да съборя стените, когато не ми харесват и пак да си ги вдигна. Да си събирам боклуците и ненужните вещи, да си ги изхвърлям, и после да ми липсват.
Това е моето пространство! За което аз да решавам кой и кога да влиза. За което ключове няма.
Искам време за себе си!
Да си го пилея в мълчание, в безсмислие, в глупости… Да тръгвам и да се връщам според моя час, не според твоя! Време, което да изгубя, ако искам, но да опитам да намеря онази част от себе си, за която все не ми остава време… Време, за което никой да няма часовник!
Да, аз се страхувам!
Страх ме е от самотата, от безразличието, от провала. Страх ме е да не допусна непоправима грешка. Да не сбъркам някъде! Но най-много се страхувам от себе си. Затова, остави ме да се изправя срещу най-големия си страх! Нека се сбъдне, за да го преодолея!
Да, аз чувствам!
Мълчаливо чувствам и болка, и радост. Не обичам на думи… Като повечето.
Гневя се от нищо. Но и от нищо се успокоявам.
Не търси този гняв у мен, за да го овладяваш, защото той няма да те пожали!
Да, може и да си отида, всеки момент и без причина. И да, може и да няма какво да ме спре.
Но може и да има какво да ме задържи!
Не искам да ме разбираш, да се съгласяваш или да спориш с мен.
Това съм аз. Със или без теб.
Ако можеш – обичай ме.
Не е задължително!
Текст: Ева Колева
Снимка: Alexander Krivitskiy – Unsplash
Вижте още:
Любов на разминаване
Росни ми, росни, росице
