Шахът е игра за двама, която аз не мога да играя. Мъжът, който се опитва да ме учи, обаче е играч. От тези, които ти взимат и мислите и пешките и те матират много бързо. Това не е поредната любовна история. Това е чисто и просто описание на мъжа, от когото трябва да се пазя, може би и ти. Избирам да прекарам събота вечер сама, защото той, мъжът-играч е с друга. Подхващам да чета любимия ми Кастанеда. Слагам мъничко тъга на дивана до мен за компания и много мартини на масата. Последните две са в обратна пропорционалност. Когато мартинито намалява, тъгата расте. В този случай оставям книгата за Дон Хуан и започвам да го нищя този фен на шаха. Стигам до няколко заключения.
Мъжът играч прави дебют в мислите на жената и с една рокада се настанява между разума и сърцето й. Между тези двете му е най-добре, за да може по-трудно да му се противодейства. Винаги мисли с няколко хода напред и знае как най-лесно да лавира в душата ти. Мъжът-играч винаги е пръв на ход. Обикновено не спира да говори докато не се влюбиш лудо в него. Говори за звездите, които може да свали и те кара да му вярваш. Говори за Бернини и за Реноар и винаги поръчва бяло вино с френски сирена. Убедителен е с първия си ход. След това започва да те моделира. Изпробва всичките си умения на склуптор професионалист върху нежната ти душа. Обикновено не дочаква да види резултата.
Мъжът-играч е много красив. Като от филм на Фелини. Кара те да мечтаеш за сладкия живот като посажда желания и в сърцето и в разума ти. След всяка среща съзнателно оставя по някой запомнящ се детайл в главата ти – последната хапка камембер подадена с неговата вилица, запалената цигара, която догаря в пепелника докато ти шепне изкусните лъжи…
Мъжът-играч е изкусен лъжец, да! Лъжите му са два вида. Лъже за броя на жените като теб и лъже за намеренията си към теб. За целта използва висш словесен пилотаж и малко философски методи. Общо взето винаги му вярваш! Мъжът-играч се появява веднъж в живота и не се застоява много, а само колкото да ти разкаже играта! Миналата събота дочетох книгата за Дон Хуан без мартини и тъга. В неделята след това видях мъжа-играч случайно. Вече можех да му кажа: „Аз знам това, което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш”. Цитирах Кастанеда, а той отново ме излъга.
На мен обаче играта ми е ясна, ясни са и правилата вече. В крайна сметка се оказва, че шахът е игра за двама, в която царицата е най-силната фигура, нейните ходове са неограничени и може да матира царя безапелационно. Моята игра е с щастлив край, защото вече разполагам фигурите в благоприятни позиции, обявявам „мат” по правилата и продължавам да играя следваща игра с нови ходове, но със същата царица.
Текст: Стефи Стоева
Вижте още: