Съвършенство. Колко глупаво е да започвам да тълкувам тази дума така спонтанно. Днес я чух да излиза от устата на двама мои колеги, които си „съвършенстваха” заедно по пътя към машината за кафе. Единият твърдеше, че кафето от нея било съвършено различно от онова в лавката. А другият му отвърна, че е съвършено прав. И аз се бях насочила в същата посока, но този случайно подслушан разговор ме върна обратно към бюрото.
Да започна от там, че на моето бюро май няма нищо съвършено. Така си мислех. Чашата, в която пия кафе, е напукана. Подарък е от майка ми обаче! Започнала съм да пиша един доклад, но той не е нито завършен, нито съвършен. Имам една купчина листове, разхвърляни като есенни листа. В този объркан ред на мисли решавам вместо да пия кафе, да потърся съвършенството на този наш ден.
Открих го, разбира се, само че на най-неподозирани места!
До съвършенството човек никога не достига просто ей така! Аз трябваше да почакам цял следобед, за да се сетя, че няма да го открия във формата, в която си го представям. То не съществува в чист вид. Много често се намира в грешките ни. В усилията, които полагаме, за да ги поправим. Това важи за служебния ми доклад, за предстоящия ми изпит по испански и най-вече – важи за връзките ни с хората, които наричаме приятели, познати, семейство.
После пак погледнах бюрото си. Ето го! Съвършенството се е скрило в малката пукнатина на чашата, която не пропуска нито капка от обикновеното ми кафе. Не сме ли устроени и ние, хората, като моята счупена чаша? Понякога ни нараняват, а на нас, жените, уж все някой ни е разбил сърцата. Тези неща са толкова мистериозни като пукнатината в моята чаша, защото въпреки тях си оставаме цели и живота продължава. Научаваме се да пием от другата страна на чашата, да си я пазим повече… и сърцето също. Съвсем кратко, но… май това е съвършенството на нашите дни.
Есента, например, също е съвършена! Станала е такава, заради падналите листа и поройния дъжд, който ги е намокрил, за да замиришат така хубаво! Съвършената есен открих в един шал, в един чифт обувки и няколко любими песни, чиито имена не знам.
Съвършенството не винаги е съвършено. То е по-значимо, когато е неочаквано, неоткриваемо, скрито в недостатъците на дните. То е истинско, когато е скрито в някоя грешка. Всъщност така, съвършенството е навсякъде около нас и в нас, разбира се!
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Valerie Elash – Unsplash
Вижте още:
