Лятото е като машина на времето за скитници, която още доизмисляме, събираме ѝ частите и проектираме без инженерна мисъл. Има едно копче, с което се опитваме да я задействаме откакто помним първото море сами с приятели – копчето на фотоапарата. Има един „чертеж“, който всяка година се опитваме да доизмислим – пътната карта с дълги маршрути. Има и един автомобил, за който всъщност сме благодарни на инженерната мисъл и който изпълнява всичките ни желания… само дето не може да лети. Горе-долу от това се състои машината, която в края на лятото се превръща в спомени.
И докато още спомените от нашите скиталчества ни парят на петите, се опитваме да наредим пъзела на това лято. С приятели, с един последен уикенд на плажа или в кафето до блока – събираме се, за да се върнем назад във времето, да направим контрол на щетите и да озаглавим албумите със снимки. Тази среща е забележителна, защото почти не приличаме на себе си, заради тъмния цвят на кожата, заради разговорите, в които от никъде не се споменава работния процес в офиса, дрехите които сме нахлузили набързо, заради горещото време и заради безвремието на срещата в края на лятото.
И така посрещаме незабележителните летни забележителности, които ще останат част от туристическата обиколка в спомените ни за дълго време. Открихме още една драскотина по колата, която е останала от деня в който едва се разминахме по тясна уличка в един морски курорт с други като нас. Белезите по колите предстои да поправяме, но със същите тези хора се запознахме без щети и прекарахме вечерта заедно. Сега едно момиче от нашата компания е влюбено в шофьора на другата кола. И това ако не е късмет, здраве му кажете!
На няколко снимки сме запечатали лицата на дузина чужденци, които едва ли ще срещнем отново. Запечатали сме и бързата и най-сладка закуска – два кочана царевица и изоставена чаша кафе пълна с пясък вместо с захар. През онази сутрин обаче се подсладихме с много усмивки. А на снимките се вижда колко сме опиянени, но не от питиета посред бял ден, а от щастие и желязно спокойствие посред лято.
Има още много неща, за които престои да си спомним. Има и много неща, които ще направим за пръв път през следващото лято, защото времето не ни е стигнало. И после ще стоим в някое кафе отново, ще разглеждаме снимки, драскотината по колата няма да я има, а машината на времето за скитници ще става все по-съвършена, за да ни показва незабележителните забележителности на горещото лято, такова каквото сами сме го измайсторили.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Марио Трифонов
Вижте още:
