Да кажеш, че обичаш морето си е абсолютно клише, особено когато е юли и всички са тръгнали към плажа… Ами то e ясно! Аз обаче, имам по-особена връзка с морето, защото съм зодия риби и обожавам приказката за малката русалка. И защо да не го кажа? Ами, всъщност, обичам морето, обичам го на различни езици и през цялата година, както обичам да си спомням за една морска любов отпреди няколко години, с която също си говорихме на различни езици, поне в началото.
Морските любови винаги свършват по един и същи начин – с първите стъпки към сушата или в автобуса за дома. Как започват обаче е по-интересно, защото да си спомняме началото на нещо е по-важно и по-малко тъжно, все пак. Моята морска любов започна в страна, където слънцето грее по-силно от нашето, а влагата във въздуха накъдряше косата ми и меките хартиени страници на единствената и нелюбовна книга, която носех. Тази любов знаеше, че обичам кафето без захар, дълго и с две сметанки. Аз знаех, че той обича да тича вечер по плажа.
„Ciao bella”, ми казва той, а аз оставям за момент въпросното кафе, за да се насладя на първата целувка. Мъжът, с италиански акцент ходи бос по пясъка и по алеите около плажа, носи шапка и една позната червена чанта, каквато имам аз от миналата година. Сдобих се с нея на един панаир в Майорка, може би и той е бил в Майорка. Какво съвпадение, нали! „Ciao Bella”, ми казва отново, а от чантата се подава любимият ми Vogue на италиански, един малък разговорник, а мъжът преспокойно си сяда до мен.
„Италианецо, ще изгориш”, му казвам на развален език, а той мълчи и ближе сладолед. Какъв красавец, да, и сигурно е оглупял… защото, казват, през юли слънцето било опасно! Не разбира!
Той говори на италиански с романтичен акцент, а аз на български с летен диалект. Или и двамата общуваме на езика на любовта, защото морската любов борави с други изразни средства, а усмивките и тайните целувки са част от тях.
За тези от вас, които не знаят, италианците са много красиви мъже. Имат високо самочувствие, обличат се в Dolce&Gabbana от глава до пети и ти разказват истории, които не разбираш, защото говорят бързо. Този дългокос италианец ми разказва бавно, а аз изобщо не посягам към разговорника от чантата. Така изтичат няколко блажени часове. На морето – аз и модерният италиано с топла кръв. Каква идилия!
Минават няколко години, през всяко тяхно лято сме заедно – аз и италианеца с топла кръв, който ме целува вечер по залез слънце, преди да ме заведе на вечеря в ресторанта на неговия братовчед. И там се радват да ни видят всеки път, а от миналата година не бяхме стъпвали на това местенце.
Морската любов, казват, ръжда не хваща! Най-вероятно е така. Тази нашата, сега се радва на морето за пореден път и изглежда като чисто нова всяко лято, макар да използваме една стара чанта от Майорка и опърпания разговорник, който по-скоро носим като талисман. Ако ви е любопитно, ще ви кажа, че плажът се намира на остров Сардиния, а името на ресторанта ще оставя в тайна – там се запознахме преди няколко години, близо до морето, аз и той. И да, италианците наистина са удивително красиви, но този моят е двойно по-добър… научи ме на италиански, на приключения и, че морската любов може и въобще да не свършва.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Jonas Weckschmied – Unsplash
Вижте още:
